Като разръчкан с пръчка мравуняк
са ми мислите облактени.
Мисля си за морето и за теб.
За слънцето – оранжево
като най-узрелия портокал,
от който на тънка струя ще изстискам
усмивката ти и очите.
Не, няма да ги вкусвам никак.
Ще ги оставя да попият в пясъка –
с песъчинките ще се измислят,
а по мръкнало, сред лудналия град -
ветрецът южен ще ги дописва
с перо от граблива птица...
И щом следващото лято
скуката ми дотежи и на клепките ми
се разлисти ажурена луна,
ще дойда пак на плажа -
тръпнеща и дива – да те търся...
И да не те намеря, ще съм спокойна.
Обетована в море от прах
и чужди грехопадения,
ще си поискам онуй, което си е мое.
Което си ми принадлежи...
Но докосната от нечия ръка,
ръката най-нетърпелива на деня,
на гърдите ми ще проличат едва
следите пресни
от разлюбени
набързо
сетива...
19.07.2009
