ще намразиш и светлото в мен свлечено обречено разголено до кости ще слушаш джаза на кръвта и ще искаш да притискаш грифа на лудостта ми с изтръпнали пръсти докато се изпълваме с акордите заченали утро разлято като сок по телата ни а саксът възвестява края на дългото скитане до сърцето ми