Пиян, Светещият Джак пристига на гондолата си от грехове.
Носи тиквен фенер и малко дребни, с които да залъже
съвестта си омерзена, че има път към Страшния съд...
Може да е във венчелистчетата на цветята с восъчни лица.
Или скрит в звънкия смях на пеперудите. При мъртвите не е.
Скиталци - бостанско плашило за вещици на два крака и
нахална, разпънала паст в усмивка злобна тиква - тръгват
пеша по червеното килимче към Голготата между двата свята.
Дванадесет пъти удря часовникът стенен в нощта на Светиите,
но тиквата не се превръща в каляска. А принцът е просяк,
недоизлъгал Дявола. И въгленът сега прогаря сърцето му,
както врящият котел попарва ръцете на сумрака и ръси страх...
Харпунът на Луната недостига на прободе нещастника в петата му
и лови безгласи риби с огромни хриле. Небето притъмняло
се разчупва като стомна и оттам пълзят ужасни привидения.
Срещата с Долната земя обещава да е купон с много храна
и музика до дупка. Джак все още пътува на автостоп и огньовете,
покрай които минава, го връщат в родния край. Глътка бренди
дълго мислено грее гърлото му, а едно детенце, облечено
като пират на кораб, го дърпа за дрехата и му иска лакомство.
30.10.2009
