Разпети петък 2

Голгота, Йерусалим

Отново е Разпети петък.
И отново слънцето ветрее
рани кървави на хоризонта.
По радиото съобщиха, че
луд разхожда на каишка
вярата си в зоопарка.
И срещу дребни ще разкаже
/на който поиска/
нова и неизследвана версия
за разпятието на Голгота.
Всъщност Господ от кръста
забягнал директно за чужбина,
където отворил фирма и доживял
дълбоки старини в разкош,
а от плащеницата му окървавена
следи личат само в частната колекция
на известен бизнесмен...
Мария Магдалена не била ни жена,
ни мъж, ни чаша. В нейните очи
не се потапяло небето схлупено,
посърнало от гняв и от печал...
Мария не била ни спътник,
ни любима на Иисус. И с Божията Майка
не се познавала, тъй както
вярата дълбаела изконно дупки
във душите ненамерени на хората
и там пропадала ненадейно, отегчена.
И Господ сам разпуснал Рая
след пусии от издръжки скъпи,
мракобесие и бунтове за власт,
и с ангелите оцелели се сформирал
синдикат. Срещу рогатия господар...
Човечецът, разхождащ щедро
вярата си на каишка в зоопарка,
е доказателството живо за това.
Каза ми, докато ловувах безуспешно
розови слонове. Вече вярвам.
И в едното, и в другото. Смътно.
А можеше да бъде по-красноречив, ако...
ми беше купил захарен памук.
Вместо това аз му дадох хляб.

31.03.2010

Джихад

Нося оковите си подобаващо.
Черен гълъб пада в нозете ми тежко.
Не, не е онзи гълъб -
символ на мира и благоденствието.
Не е гълъбът, превъзмогнал водата на Ной,
защото тук водата
е солена и сярна - отрова, издигнала
смърт до клепачите на очите ми недовиждащи.
Не съм един от войниците на Самуил.
Те се лутат в мрак към дома, а на мен
мракът ми е родственик - брат
по оръжие и мъж - по съдба.
Ханъма, облечена като куртизанка
от 18-ти век - със шалвари,
без горна дреха, със забулено лице,
стискам бясно синджира
на времето и бързам за... никъде.
Белким то
изцеди от силите ми мъничко вяра
и отчетливо оправдае
моето упорство да съм ничия
в нечие време. В анклава, заключен
в чужди непокорни мисли. Защото
не друг, а собствената ми представа
за свободата се припокрива
с ясното желание да я избегна -
скрита съм в снопчето отлепено зло
от ръката на Бога.
И обявявам джихад на всичко. И на теб.
Затова, че не ме срещна по пътя, отплаващ
със залеза, и не ми предложи
ризата си - а аз носех в ръцете си
ключа за оковите. Онези, които
мразех, но чаках
друг
да разбие. И ги обикнах -
като черен поглед по време на чума.

03.03.2010

Брайлово писмо

Все се каня да седна и да ти напиша писмо.
Да го украся с панделка и да сложа парфюма си
в него. Да подсвирна на гълъба, който
редовно споделя перваза ми и да го пратя по него.
Или да извикам вестникарчето, което
всяка утрин разбужда тротоара с гласа си
и от хорските усмивки плъзнали отмерва
всяка светеща секунда, вляла се в кръвта му.
Детето е кръгло сираче. Каза ми го една нощ
в съня ми. Докато размотавах поредната мисъл
от теб и я слагах в скрина с бабините вещи...
Там царуват всякакви вехтории - стари,
освободени от грижи и забравени с вяло чувство
спомени. Но не и ти, мое мило вдъхновение,
вклинено в силата на въздесъщ и устоял град
над разразена буря от счупени на сляпо мигове.
В съня ми е тихо и пълно, а детето - доволно,
на хляб и ласка сито, обърнало поглед
към рапиращата до безочие луна,
спорят за малките наглед неща...
Вестникарчето, в което
се оглеждам на разсъмване,
има твоите очи. И така напомня гласът му чист
на красива история с неочакван край,
ще пратя писмото си по него.
А ти изучи Брайловата азбука,
за да го отвориш и прочетеш,
когато мине покрай вас и пусне посланието ми
в кутията на лудналата ти нежност
да бъдеш разгадан в отговор - по морза
на свирукащите капки по перваза ми...

13.02.2010