Броеница

Сърцето ми е гробница за думи.
Затуй ще сцепя хоризонтите на ленти.
Ще си направя от морето лодка
и ще плавам с нея до свършека на бреговете...
Където в плен нощта попада
на минало и бъдеще, с име ненаучено.
А животът се изнизва в броеницата на дните,
начертали йероглифи непонятни.
Там ще ме посрещне първом
съдбата клета на беглеца.
Две светли длани ще ме поемат,
ще ме пренесат до чуждо ложе
и положат във очите на светец.
Да съм му съня оттук-нататък.
Виното и хляба, изпитанието нужно.
Речта, що блика от душата,
и опрощаващото с жест мълчание.
Тихата тревога, скрила под венец разумност
скрижала да не плаче с сълзи.
И смиреното съгласие със Бога,
когато влезеш в черква, либе,
да се молиш градушка да не падне,
да съм дадена безропотно на тебе.

23.01.2009