събота, март 07, 2009

Палав_ницата



Вплела пръсти във коси вълнисти,
с мъжки ласки се обграждаше.
Галеха я по гърдите, корема и бедрата.
Розичката на дупето закачливо се поклащаше
пред градинари напористи.
Подаваха се атове от очите подивели.
Необуздана похот манифестираше
за укротяването й с любов.
И камшични удари се понасяха
към плътта й, крехка и незряла.
Поемаше ги твърдо, макар да я болеше.
Огнени езици я облизваха неистово
и се закачаха за пиърсинга на пъпа й.
Роснали тела със съсък се разплитаха,
изпаднали във пепеливото на крясъка.
Устни побелели греховно се кълняха.
Мъжки страсти – освобождаваха…

21.01.2008

4 коментара:

Любомир Николов каза...

Гери, ако искаш да участваш в два конкурса за поезия, кажи да ти дам адреса. В град Бяла и в град Казанлък.
Аз пратих и на двете места. Но мойте стихотворения са демоде, ти си в съвременния начин на изразяване, не ща да ти давам кураш. Ти си го имаш достатъчно. А, честит и 8-ми март!

kosan каза...

Косан
Много естетска страница!Може би прекалено мрачна,почти граничи със сатанизъм, което пък противоречи със стила Би на писане

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Гичка Граматикова каза...

Музикалният поздрав е специално за анонимното "приятелче", който ми е през... дивия поглед ми изтича просто :)
Г.