Пришпорвам бясно мисълта си крилата.
Бързам с острия вятър да стигна до теб.
Черни сенки, разплути в очите ми въглени,
пият и пеят. Тежко вино попива печал.
Ненаситно жадуваща, приех тъмнината.
Туптяща за власт и за земни наслади,
слях се със злото и заприличах на Фауст.
И не попитах за душата ми ще има ли откуп...
Не попитах ще помня ли каква съм била,
когато разпоря с кинжален откос ръкава
на тъмния замък, разтворена в бяло...
Да потъна във него, с поквара белязана
Оттогава танцувам задъхано в голата паст
на дъбрави озъбени. И драскам с дъха си
луната - да не целува плътта ми клокочеща.
В кобалт си събирам кръвта на цветята.
И я пия по ранина, щом гарвани черни
изронят със клюн сълзите ми мъртви.
И от ковчега ти ноев се търкулнат...
Ще те събудя и изсмуча от теб гнила душа.
03.03.2009
8 коментара:
Катранено черната нощ, се отразява в очите ми слепи,
потънали в тъмнина, зовящи за студена прегръдка...
С криле на гърба, чувствено махащи - политам,
воден от ехото, брулен от тишината,
на неподправената омраза, погълнала всичко наоколо.
Бурно туптящо, скованото в мрак мое сърце,
напомня за теб, приспиваща ме, с поглед студен,
ръце побелели, кожа издрана, нокти ранени!
Крещящ без глас, подобно на видение,
през облаци сиви, одраскани в черно,
спускаща длан - пари, изгаря,
дамгосва плачевно, душата прикрита.
Моята...
За теб...
И още един път, унесен в тегоба, пропадам надолу,
с почернели устни, докосвам земята,
горчивия вкус от пропилата се в нея кръв ми напомня...
че тебе те няма, отлетяла...
отдавна... и далече от мен!
------
П.П. Инспирирах се, прощавай :))
Хм, доколкото виждам, има още доста останала душа у лирическия. И моята героиня може отново да си устрои пиршество през някоя безлунна нощ... :)))
Няма нищо де. Приятно ми е, че се инспирираш, поздрав! :)
Мхм, има... щом цъка по клавиатурата :)))
"Джем сешя" си наоколо :)
Хареса ми, но е доста тежко.
Съгласна съм, и аз така го усещам. Тежко и тромаво. Има най-малко 2 причини за това. Първо, стилът ми е тежък, и второ - когато реша да пиша на куплети, като използвам по-широки редове, почти винаги резултатът е такъв. Наслагавам образи и усложнявам допълнително с причастия и деепричастия. Като прибавим и прилагателните, толкова характерни за прозаиците, нещата не отиват никак на добре. Явно тази форма не е моята и съвсем съзнателно я избягвам. Но има още много да шлифовам...
Благодаря ти, че коментира!
Забравих да спомена, че могат да се позамажат нещата с повече паузи, но все пак има слабости, да. :)))
Гери, добре че я има твойта поезия, твоите неща , за да се приземя малко . Иначе кой знае какво ще си помисля.
Нямам тези познания по стил и не знам дори какво е причастие и деепричастие. А бе трябва да се ограмотя малко, но не ми остава време/ оправдавам се! /.
Поздрави !
Не ти трябва, Любо, да знаеш какво означават причастие и деепричастие. То и на мен за какво ми трябваше да се правя на граматичка, ама на, избрала съм си тоя ник, ще си тегля последствията...
Благодаря ти за подкрепата! Мило е. :)
Публикуване на коментар