Единствено в съня се срещаме.
Течем под кожата на стари тайни.
Аз търся те из рукналите изгреви.
Ти мен в негата си намираш ме.
Преследваме неведоми пътеки,
пленили стъпките на утринна роса.
Ще бучнеш цвете в моята коса,
ще плисна с ръка вода в нозете ти.
Ще се засмееш, ще ме сгълчиш.
И тихо ще ме привлечеш до себе си.
Нали съм като пиле и от майка си
се дърпам. И ти се мръщиш...
И после приказката се повтаря.
Поляната запазва очертания горещи.
До новата луна, когато със телата си
говорим. И света ухо отваря...
08.10.2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар