Очите ми -
пиратски мрежи хвърлени -
улавят всяко девствено вълнение
на морето, изкатерило с тътен
спомена за котва -
неотпразнувана надежда...
По устните ми
босоного се догонват смисли -
светкавици-илюминатори
пасат къдраво стадо бели пустини
и стелят рондо
от повтарящи се срички
в синьо о-би-чам те, не-бе...
Като в древен храм
ръцете следват
извивките на изтока
и редят мъниста от мълчание.
В гръдта ми -
позадрямал Везувий -
се събират
и небето, и морето, и покоят.
Мостът е фитилът,
който оставя с пресантиман
следа от разнебитена лодка
и мирис на изгоряла коса
чак до краката...
16.11.2009
4 коментара:
Супер е!
Здрасти, Гич! Стихът си го бива, откъдето и да го погледнеш. Хубав да ти е денят!
Радвам се, че си наминала, наборе! Поздрав! :)
Хубави празници и щастлива Новата 2010-та да е за теб !
Публикуване на коментар