Коледата невъзможна?

/на д-р Иванчева с благодарност/

Тази година
джуджетата на дядо Коледа
решиха да не работят и застачкуваха.
Роптаеха срещу
кризата,
заплатите,
премиалните,
условията на труд,
глобалното затопляне,
натрупания сняг около работилницата,
капризните елени,
окапалия календар,
навиращ щедро датите си
и слабеещ като сомалийско дете,
кокетната Снежанка,
която не правеше нищо друго, освен
да стои пред огледалото
в мерене на бельо на "Виктория Сикрет",
нахалната Лунна жена,
която, влязла в заговор с Бог,
слизаше до прозореца и целуваше
лицата им нощем...

Бррр... вселенски шок и ужас,
а джуджетата се нуждаеха от
сън,
храна,
топли дрехи,
забавления,
пари - за спортни залагания,
вино, много вино
и топлина... Онази чистата,
неподправената, окриляващата,
която даряваха на децата по Коледа,
бе духнала от сърцата им заедно
със сметките им за
ток,
дърва,
въглища,
свещи,
данъци,
патенти,
нов впряг за елените,
накладки, антифриз, амортисьори,
винетки и светлоотразителни жилетки...
Въздухът, дори той
се заплащаше и джуджетата
го складираха в буркани.

Видял се в чудо,
невиждано нито от Златната рибка,
ни от Златната ябълка или Великия Джин,
дядо Коледа обяви
Коледата за застрашена.
Само се чудеше дали
да насрочи Референдум по въпроса,
или да се оправдае с възрастта си
и излезе в заслужена пенсия.
Какво пък, друг да му мисли...

Типично по нашенски. Дори
бихме се заклели, че дядо Коледа
е българин, защото
слушаше чалга и гледаше Азис,
пиеше домашно приготвена ракия
и замезваше със сланинка.
Да се чуди човек
как този старец не бе покосен
ни от един
инфаркт,
инсулт,
банкрут на портмонето,
изказване на финансовия министър
или на министър-председателя.
Или най-обикновен свински грип...

Последният е вече демоде,
ще възразите,
но дългите беловласи коси помнят,
че освен ваксини, трябва и акъл.
И солидни банкови спестявания,
които дядото щеше да изхарчи
на Сейшелските острови
с кръшна местна под ръка...

Фантазията му заработи.
В миг лек ветрец се уви в косите
на красавицата с ей такива очи,
пура висеше от устата му,
а в коктейла, сервиран на масата,
се потяха няколко едри бучки лед.
Морето в душата му бе синьо и спокойно,
ако не броим
тихите есенни вопли
на едно дете, седящо на ръба
на фикцията и реалността.
Крачетата му бяха
мокри и трепереха,
устните - помръкнали,
в очите - мъртви вълнения.

Дядо Коледа се стъписа
и се опита за изгони образа,
заседнал в слепоочието му,
студ скова сърцето му.
Кое е това дете? Защо
е само и има ли родители?
В тревогата си не усети как
ръката му машинално натиска
бутона "изпрати" на пощенската му кутия.

На монитора на лаптопа му
се настани удобно съобщение
"Надеждата изпратена".
Детенцето отсреща се усмихна едва
и заразглежда подаръка си,
а дядо Коледа се върна към задълженията си.
Като работодател с главно "р"
той потуши бунта на джуджетата
и увеличи заплатите им.
Защото няма невъзможни неща,
малки "пици" и коледни добавки от 25 лева,
ако сами не поискаме
да променим това! Защото
Коледата е обявена със закон
да бъде "единствено възможна"!
За нарушилите го - няма чудеса.

20.12.2009