Победа

Със кръвта на Александър Велики говоря.
Тя бумти и разтваря в танец гердана небесен,
заключил на дните летоброенето във слънчев арест.
Застинала като пясък, като отколешна тиня,
на подмолите всичките тайни научила, се взирам
да видя как твоите коне ще разрият с копита
онуй, що криех в сърцето, оцеляло през дългата зима.
И понеже Индия е твоята най-последна съпруга,
ореол мечтан на труда да властваш над всичко -
не пожалвам сатрапите мои да бъдат смирени,
тъй както аз съм смирена, във виното твое попаднала.
И във оргии дивни, и сред душните степи,
узурпирала всяко твое начало да бъде посока,
аз съм мечът, що ранява земята с болеещи стъпки,
аз съм акропол на душата ти, и времето зъзнещо,
и гордиевият възел разсечен, разделил ни навеки.

24.05.2010