Вакханка

Какво ме гледаш? Вино да ти сипя?
И докато пиеш, ще разкажа за себе си.
Не искаш да говоря? Добре, да помълчим.
А ти ще галиш с поглед мойта гръд.

Откъде си? Със вятъра пристигнал си.
Обрулил на годините препускащи цвета.
Преплувай и очите ми. Океан са. Искащи.
От виното ще се почувстваш като бог.

Вертепът нощен те омайва със глъчта си,
с песните и знойните танцуващи тела.
И Господ би отказал да почива във неделя,
ако знаеше за това място на греха...

Нима за теб е важно с мен да се занасяш?
Но виното размътва мозъка ти трезв.
Краката ти омекват, кръвта заплиска
и блъска се в слепоочието на миналия ден.

Нощта преваля в чашата ти празна
и ръката ти отпусната на коляното седи.
Не сме помръднали оттук, а сякаш двамата
във две посоки движим се отпреди.

Но ще се срещнем може би по изгрев,
когато в огледалото ще видиш моето лице.
Стояща зад тила ти, ще се усмихвам.
И ти ще разбереш колко всъщност сам си...

19.09.2009