понеделник, септември 14, 2009

Среща с непознат



Ти си една от седемте ми музи.
Другите ги застрелях – в утрин прохождаща.
Да бяха девет, щях да ги заставя да ми пеят,
да танцуват и възпяват името ти нежно.
А те – шайка разгонени кучки,
все се търкаляха надрусани в тъмния подлез,
във който стърчаха спринцовки
и празни шишета. И вонята на урина...
Така и не закърпих душата си изпросена.
Разнищи се по ръбовете от носене
на едни и същи дрешки демодирани, в които
не побирах тялото си кръшно. И крещях.
Все се състезавах. С влаковете, времето, хората.
С прогнозата за времето, кучетата, суетата.
С музите си олигавени. С клошаря.
С твоята обсебваща неточност,
с която фиксираш часовника измислен
в главата ми. Когато не съм заета
да мисля за теб по двайсет и четири часа на ден.
През останалото време не спя,
а будувам с затворени очи в оня коптор,
където музите се разпищолваха наволя,
кискаха, навличаха секси бельо, слагаха перверзно
червило и тръгваха... преди да им светя накрая
маслото с пистолета, взет назаем.
От кого – все тая. Всъщност не помня
къде точно срещнах човека, който пазеше
специален патрон за мен. Само каза, че
на невисокосна година среброто носи нещастие,
и пъхна патлака в ръцете ми...

14.09.2009

Няма коментари: