Дебела пелена забулва оня хълм,
на който времето е спряло и се кръсти.
Като към Голгота студът пълзи
по хребетите голи. И покрива
със кристална скреж дърветата,
поникнали у мене за разпятия…
Време е. Прошепват снежни устни,
нарисували пейзажи на стъклото
запотено. На двора тича кучето, което
на Снежния човек приказва нещо.
Неразопакована, свещта на масата стои,
а в огнището се дуелират чамове
за сърцето на избрана съчка. Сякаш
по тавана се разпръскват паяци,
опасли с нишки огнени дома ми.
И ми е зимно, много зимно и красиво.
В далечината се раздвижват сенки -
флиртуващи със вятъра самотници,
а аз, облякла чувствата закърпени и
якето дебело, шапката и новите ботушки,
поемам по следите ти безшумни,
направили пъртини до двореца ни.
12.12.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар