четвъртък, юли 08, 2010

Левитация


/отличено с награда на журито на конкурса "Състояние на полет", "ХуЛите", 2010 г./


Отведи ме на Луната, отведи.
Нека да съм вятърната песъчинка във окото ти.
Нека, преоткрила стотното лице на истината,
се завихря
някъде в началото. При хората.

Отведи ме някъде далече, недоносена,
излюпи ме във гнездото на примиращото случване.
Макар и крехка,
ще намеря сили
да приема вид, угоден за наричане...

И понеже на Луната ще съм ничия награда,
осъзнала правото тревогата да ме владее,
а пък опит за летене в случая е смешно,
да не кажа хиперавантюристично схващане
дори за мен, която си намира повод все да оцелее,
ще се тропосам
от обратната страна на времето.

И някак ще ми се размине втори дубъл за начало.
Сторъката маша на Господ е в почивка,
а пък ти си тъй непоклатим в доверието си
и ме обичаш навъпреки и защото го можеш
(огнено пареща, на дъното на небцето ти зрея),
разпръсни като ситен дъжд през мараня
онова разкрехващо издишащата врата отвъд
разковниче, скрито зад усмивката ти,
и от сполуката
ще си прокарам брод.

А по него ако тръгна, това ще бъде
същинският ми апогей в летенето... към теб.
Защото всеки опит e дилема страшна,
но ако ти изпълваш всяка клетка на необозримото,
спускането ще е приятно, целта - превзета.
Ти ще станеш бременен с мен,
а аз -
ще помъдрея със ръцете ти.

12.05.2010

Инструкция за летене или опит за прет-а-порте



Вечер, щом луната стръвно избродира тънък зрак
и го метне върху дремещия над котилото си град,
ще видиш от лавицата със книги да излиза влак,
източил взор към наближаващата във съня ти гара.

Това е знак за тайнството на случената приказка
да летиш с отворени очи, макар и твърде стар,
за да признаеш, че вярваш още във Пепеляшка.
И стъклената й пантофка е всъщност от хастар.

Тогава се завиваш през глава и чакаш Питър Пан
да долети и във детското си царство те завежда.
Дори не питаш, от игри и жива глъчка обладан,
ще чуеш ли по изгрев гръмовният топовен залп

на новата завера - която броди из потаен лес
и дебне за съкровището ценно на несбъднатите дни.
Но някак ти е странно приказката все да е една.
И Грозното патенце все да се превръща в лебед...

Затова решаваш някоя нощ смело да се покатериш
при Карлсон на покрива и котките с очи на фар.
И докато луната дефилира в шеметно прет-а-порте,
да му вземеш перката и към себе си да се запътиш!

09.05.2010