събота, февруари 28, 2009

Мартеница



/на Марион Колева - Мартеница/

Овцете са изведени на паша.
Разпукалата земя мами погледа
на пастиря подмладен – да я обгърне.
И кучета помахват със опашки.

Сутринта не бабата, а невестата
на сина му премете първа двора.
Да не се разсърди люто баба Марта
и да прати дъжд след стадата...

Старата е усукала бяла и червена
прежда. С нея връзва ръцете
и вратлетата на децата. Хурката.
Плодните дръвчета. И телетата...

Отколе се знае: бялото е за радост
и красота. Червеното – за здраве
и любов. Мартеници, украсени
със парички, носят благополучие.

Против уроки – се слага чесън
или вплитат мъниста разноцветни.
Палят се и се прескачат огньове.
Да няма змии и гущери в къщите.

И когато видят щъркел или цъфне
първото дръвче, мартениците
под камък заспиват. Да се оттекат
лошотиите – хвърлят се в реките.

В месеца женски и капризен
баба Марта ту се смее, ту се кара.
Наречеш ли си един ден мартенски,
такава ще ти бъде цялата година

28.02.2009

четвъртък, февруари 19, 2009

Глина



Не съм скроена по калъп.
И пространствата са тесни да ги обуздая.
С оная детска аура, гласа ми тих
развивам склонност към летене.
Не съм спокойна – бушувам с ветровете.
Снишавам се. Издигам се и падам.
Когато съм уязвима, най-силна съм.
Забивам огнени жила във мислите.
Не съм сгодена за лъжата.
И с илюзиите воювам от години.
Наивна съм до първата преграда.
Прескоча ли я – твърда съм до пръсване.
Не мога да обичам вечно.
И пак обичам, вярвайки на думите.
Извирам от пясъка, но предизвикаш ли ме,
подпалвам Троя със очите си.
Не вярвам на гръмки фрази.
И подушвам лицемерието от разстояние.
Кажи ми нещо мило и ще усетиш
как сетивата ми експлоадират в тебе.
Не съм удобна за разбиране.
И оцелявам на гърба на неразбралите.
Иронична съм. Към чуждото недоверие.
Непостоянна съм до втръсване.
Не меля брашно със страхливците.
Сама във страховете си се зазиждам.
Руша на обещанията кулите.
От усмивката на бедния - размеквам се...
Не съм вярваща, но с Бог сме на едно мнение.
Вечерям всяка вечер с Дявола на свещи.
Превземам те с привидно неумение.
И те меся - глина във ръцете ми.

19.02.2009

понеделник, февруари 09, 2009

Ритуал



с фиала от злато
украсена с бръшлян
и аморфно клееща тишина
на виното е тежка
силата изливаща
преди отпитата наслада
да се вклини в костите живот
и напои с просеки
пушечното месо
жертвеникът олтар
е млад езичник
от времето на Саул
той танцува сатанински
върху бедрото голо
на абаносова нощ
около статуи и дарове богати
храмове въздига и руши
и моли се на глухите Венери
ревниво да му пазят
разискрената похот да скверни
окултно-бял
жертвоприношението
пречиства греховете
от сенилния им плод
и притуря сол в отворената рана
там вода се изсипва
и зехтин разстила
да запуши гнева на Боговете
рукналата кръв
на младото животно
когато разлюби болката
и вреже стоманено око
в предсърдието на утрото
човешката слабост
е ешафод божествен
строен от съвършенството й
да е трайно уязвима
за да оцелява
за да видиш през мъзгата
кората на живота
налей вода от извор
смеси я хубаво
с виното и медовината
в котли със вълна
обърни се на изток
вятъра да вейне косите ти
а течността да се излее на запад
да потече пред стъпките
с маслинени клонки
и тиха молитва
от възлиянието за мъртвите
ще се вкорени в небето
нов свещен обред
за последния агнец
научил хората
да засяват ечемичено
вяра за изкупление

08.02.2009

вторник, февруари 03, 2009

Шампион



пръстите на краката ти
се набират мощно над мен
очевидно тренираш
за шампионата където
да покажеш сила и да спечелиш
златния медал за мен
не е нужно да бързаш
да се доказваш
палмата на първенството
може да почака
докато проверяваш със ръце
всеки инч от канеленото ми тяло
разцъфнало пред погледа ти
като дива орхидея
преди да го обходиш с устни
до пурпурно безсрамие
и го преплуваш
на нужното разстояние
за време необходимо ни
да открием нови стимули
задържащи рекорда на насладата ни
на върховния предел
отправен за следващия тур

25.02.2008