неделя, юли 19, 2009

Усмивката ти пясъчна


Като разръчкан с пръчка мравуняк
са ми мислите облактени.
Мисля си за морето и за теб.
За слънцето – оранжево
като най-узрелия портокал,
от който на тънка струя ще изстискам
усмивката ти и очите.
Не, няма да ги вкусвам никак.
Ще ги оставя да попият в пясъка –
с песъчинките ще се измислят,
а по мръкнало, сред лудналия град -
ветрецът южен ще ги дописва
с перо от граблива птица...
И щом следващото лято
скуката ми дотежи и на клепките ми
се разлисти ажурена луна,
ще дойда пак на плажа -
тръпнеща и дива – да те търся...
И да не те намеря, ще съм спокойна.
Обетована в море от прах
и чужди грехопадения,
ще си поискам онуй, което си е мое.
Което си ми принадлежи...
Но докосната от нечия ръка,
ръката най-нетърпелива на деня,
на гърдите ми ще проличат едва
следите пресни
от разлюбени
набързо
сетива...

19.07.2009

събота, юли 18, 2009

(По Миряна Башева)



Горделивите, ние -
все тъй царствено умираме.
В емболия си блъскаме челата –
стените си предсърдни
с мълчание разпънали.

Горделивите, ние -
не признаваме нито клетви,
ни лицемерни думи
на приятели лъжовни.
Понякога пием един за друг
(но по-често се крием в пиянство),
белким
от болката
изтръгнем смисъла й...

И как да кажем
на някого "обичам"?
Бичът ще се разпери над главите ни
и ще ни загърне целите -
преяли с гордост, но самотни
силата си до троха ще сведем.

И ще се радват
разни плужеци и жаби
на душите и телата ни,
докато ние царствено умираме.
И ще мечтаем за нов живот,
във който
ще сме във вид,
напълно годен за любов...

Горделивите, ние...

18.07.2009