вторник, август 25, 2009

Маргарита



/провокирано от: http://plamenbochev.blogspot.com/2009/08/blog-post_25.html/

Ще яхна пак метлата и при тебе ще дойда.
В ада ли, в рая ли ще се срещнем по видело.
На планетата черна при Малкия Принц ще приседнем.
Ще говорим за рози, овце и за Млечния път,

който с прашинеста нежност обвива ни мислите
и в стакато полюшва света - да не падне по гръб,
за да види, излегнат в тревата, как изгаря нашият път.
Като паяжина опънал нишка до пръстена на Сатурн.

Ако трябва и до Бог ще достигне метлата ми бърза.
Колко сме пили със него абсент до крехки зари.
И той все пак е мъж, ще изготвим набързо поръчката.
Ще теглим накрая чертата и ще се разплатим.

Ако ли не – ти ме чакай при белоцветните вишни.
Ще пристигна във бяло, ще ти грейна в лице.
Ще захвърля метлата, Майсторе, в съня ти ще легна.
После, после нощта ще притихне дълбоко ранена.

25.08.2009
http://www.youtube.com/watch?v=F_ppm6tRRxg/

събота, август 15, 2009

Мария


Имаше навремето една единствена Мария.
От нея Микеланджело изми очи и от болката й
и почерпи сили за едната “Пиета”.
И като “Черната Дева” я представяха.
И хорове църковни псалми пееха
за жената, която бе наравно и Божия майка,
и жената на Йосиф – дърводелеца.
И църквата я почиташе. Наричаха я Богородица.
А в протестанството я отричаха. Обявиха я
за благочестива жена, майка на Иисус,
но най-обикновен човек – жена -
а служещите ней – идолопоклонници.
В исляма бе почитана наред с Ева и Фатима.
Нестинарите я носеха, облечена в икона,
наред с тези на Св. Константин и Елена.
На парещи въглени стъпваха краката й боси.
Но бе линчувана в ерес. В езически обред.
И църквата я погна, както се преследва дивеч.
И иконописци я изписваха с Витлеемската звезда.
Други я рисуваха във ситен пурпур –
символ на мъдростта, че бе самата прелест.
Майка, сплела длани с Магдалинините,
нескончаемо впила взор в сина си разпнат...
И Тициан я възнесе благо на небето.
А Ел Греко илюстрира Благовещението.
Непорочното зачатие на Сина Божи
бе предшествано и от това на самата Мария.
Как иначе от човек ще се роди бог?
И жена, и Светата Майка, и Дева, Мадона,
почитана и отричана, Мария бе единствена!
Дори гробът й настрои църквите
и разрази помежду им спорове невиждани.
Но днес има една друга Мария.
Прилича на единствената, но тази има избор.
Тя дори не е онази, която е “жената
на всички мъже и на мъртвите даже”. С нея
няма кой да премита пода на изкуството,
защото тя самата служи за под
във онзи мизерен локал – където я забърсва
всеки влязъл... Тази Мария има избор.
Тя може да си вдигне шапката
и да замине някъде. Да избяга. Да се скрие
и да се моли за божието чудо, че един ден
синът й няма да я мрази, че е продавала плътта си...
И когато дойде ред да си замине оттук,
апостолите на душата й ще бъдат до олтара й.
Всичките. До един – заедно със Тома.
Защото и най-неверният би повярвал в нея,
ако тя успее да надвие хищната си природа
и откаже едно бренди със сгъната банкнота в деколтето.

14.08.2009

неделя, август 09, 2009

Заканително писмо до госпожа Тъга


Не ще ми го отнемеш, г-жо по заместване.
Ще го целуваш по лицето само през трупа ми.
С жадните си пръсти душата му да оплетеш
копнееш. Надигай чашата, че ще ти е последна!

Във тоя град не си желана, г-жо Недоверие.
Не бяха ни един, ни двама твойте воини дрипави,
осъмнали с бутилка от пелин в ръка и с нож.
Кълняха се, че те обичат. А всъщност пийнали,

натирваха си участта проклета, че ще трябва
снагата ти измършавяла да допират до краката си.
И твойте устни, от които се отронва чад и плява,
да възкресяват със дъха си. От което се умира.

И дваж по-смъртоносна да си, г-жо Умопомрачение,
не ще се спреш по мръкнало пред неговата къща.
Не ще го милваш, докато спи и сънува принцеси.
Пияна до козирката, вероятно ще прегърнеш

тротоара, а утре – децата ще те сочат с пръст
и ще ти се смеят. Така че обирай си крушите
и като Хубавата Джиджи – само дето ти не си хубава –
хващай влака за Америка. Там ще си щастлива.

И не смятай да се връщаш! На гарата ще бъда аз.
Моите очи твоите блуждаещи ще срещнат.
Не се завръщай, г-жо Тъга, иначе ще те напия!
И от моста ще те запозная със света на рибите...

09.08.2009



събота, август 01, 2009

Илинден



Тази нощ морето като никога е тихо.
Напомня на безгласа бездна след космичен взрив.
Събрало в шепите си мраморни звездици,
люлее се до зъбера в предсмъртен сън.
Тази нощ очите му са мамещо отворени,
в очакване да паднат в плен прокудени души.
В прибоя му се лутат писък на жени. И грак на птици.
После тишина, след която идва мрак. И студ.
Тази нощ свещта клеясала напомня на момиче,
изтръпнало до кост и чакащо само в нощта.
С очи изплакани се взира във морето пусто.
И иска да й върне любимия, прегърнат от смъртта.
Тази нощ за лодките е страшна черна нощ -
забулена и тайнствена. С воал покрива се брега.
И мрежите мълчат. Във кръчмата се леят приказки.
Прокоба тежка тегне и скрипти из въздуха.
Тази нощ морето тореадорски се сражава
с упорити демони. Чеда на горди и погинали мъже.
Тази нощ сирените са девствено-красиви. И се смеят.
Устройват си вендета със окъснели кораби...

01.08.2009