петък, януари 30, 2009

Корозия



Не бих могла да те измоля,
тъй както сито ще е времето със дните ни.
Дотука бяха голи, черни коловози,
от които влак така и не отпраши...

Не бих могла да се престоря,
че редно беше пръв до нас да стигне пътя.
Между неродената посока и болката самотна
залостих се в утробата на спомена…

И окаляна от плисналата красота,
възкресих на миналото трепетите пазени.
Приличам пак на себе си, но някак корозирала.
Вините си недосънувани кому да подаря?

30.01.2009

неделя, януари 25, 2009

Цветята не умират, Ида



/на Мария Йорданова - Ida/

Щастлива си, когато със зората
дойде до теб на пръсти и те целуне.
По лицето ти се спусне мантия красива,
изтъкана от най-ефирната коприна.

С нея слънцето облича си децата,
да не мръзнат повече от студ среднощен.
Дори саксията вкъщи, цветята в двора,
дарени са със обич, за да възкръснат

И когато дойде време на бала пищен
да отидат, болните се оживяват,
здравите - флиртуват. На сутринта
веселието замира. Навън е тихо, тихо.

Тъй както хората живеят и умират,
за да пребъдат, с нов живот закичени,
и цветята са избрани да са вечни.
Не вярваш ли, рози пеят във очите ти.

25.01.2009

петък, януари 23, 2009

Броеница



Сърцето ми е гробница за думи.
Затуй ще сцепя хоризонтите на ленти.
Ще си направя от морето лодка
и ще плавам с нея до свършека на бреговете...
Където в плен нощта попада
на минало и бъдеще, с име ненаучено.
А животът се изнизва в броеницата на дните,
начертали йероглифи непонятни.
Там ще ме посрещне първом
съдбата клета на беглеца.
Две светли длани ще ме поемат,
ще ме пренесат до чуждо ложе
и положат във очите на светец.
Да съм му съня оттук-нататък.
Виното и хляба, изпитанието нужно.
Речта, що блика от душата,
и опрощаващото с жест мълчание.
Тихата тревога, скрила под венец разумност
скрижала да не плаче с сълзи.
И смиреното съгласие със Бога,
когато влезеш в черква, либе,
да се молиш градушка да не падне,
да съм дадена безропотно на тебе.

23.01.2009


четвъртък, януари 22, 2009

Личен хороскоп за 2009



/на мен/

С жените – Козирог шега не бива,
разбрали са го техните мъже.
Ще им угаждат, уж без съпротива,
изкъсо ще са в примка на въже…

Щастлива си, когато със приятел
се чувстваш на върха и на ръба,
но винаги в сърцето, необятно
прелива топлина и доброта!

Година на Бика сега разгаря
любов и драми, смях и веселба
и Юпитер ръка над теб поставя
и ти дарява сила за борба!

автор: Мария Йорданова - Ida

петък, януари 09, 2009

Стих, написан една нощ, докато чаках да завали



Когато слънцето посипе блясък по земята,
с отвесно падащи, горящи ме лъчи,*
ти ще помниш само мойто тяло, понеже
те гледах в очите и се събудих
в ириса на цвете, по-красива от преди...
Ухая на срещите ни кратки -
дъх вечнотърсещ сушата оазис
разтопил залезното пладне до капка
парещо кампари в очите ми - въртопи...
Където те водят отново ръцете,
когато, почувствал се внезапно сам,
пожелаеш да прогониш с устни
първата пробягала по кожата тръпка
хлад. Придошъл с най-обезумялото
на небето... Когато завали отново,
аз ще те целуна първа и ще чакам,
упоена от чистотата ти, слънцето
да ни венчае навеки за цветето, в което
се преоткрих, отдавайки ти се, дъжд...

*Сафо

11.01.2009