Прибрах се директно вкъщи, без да се отбивам никъде, и се захванах на приготвям вечерята. Последните дни бях много напрегната, не се хранех добре и имах смущения със съня. Отидох на преглед при джипито ми. Каза ми, че не страдам от нищо, но ме посъветва да наблягам на нисковъглехидратната храна, да избягвам стреса и да не консумирам известно време алкохол. Възнамерявах безусловно да изпълня лекарските напътствия. Нахраних се добре, изкъпах се и се приготвих да си лягам. Но умората и стресът още обитаваха тялото ми и една идея бързо окупира мислите ми. Усмихнах се лукаво. Станах от леглото и се запътих към хладилника, откъдето извадих бутилката и я опрях о бузата си. Студенината мигновено обхвана цялото ми тяло, което потръпна от удоволствие. Седнах на канапето и се отпуснах. Отвинтих капачката, попих с ноздри аромата и изсипах в шепите си от пенливата течност. Разстлах я върху глезените на краката си и с отмерени кръгови движения я разнесох нагоре към прасците. Продължих бавно към колената, минах по продължението на бедрата и се спрях за миг в края на външната им страна. Оттам нагоре стигнах до ниската част на корема си. Бях се отпуснала съвсем и не мислех за нищо, отдала се единствено на насладата, която сама си доставях. Всяко мускулче, покрай което минаваше ръката ми, тържествуваше заедно мен и се покоряваше безропотно на ласките ми. След като си намасажирах добре корема, се насочих нагоре по извивката на тялото си и стигнах до гърдите. Те ми се усмихваха закачливо и поклащаха предизвикателно под напора на ръцете ми като два добре узрели домата, подканващи да бъдат откъснати. Накрая стигнах до шията и след като обходих и нея старателно, завинтих капачката на шишето и го прибрах отново в хладилника. Знаех си, че няма нищо по-релаксиращо и тонизиращо от течния ми лосион за тяло, за след баня. Когато се успокоих напълно, си легнах и заспах с щастливата мисъл, че от утре няма да съм сама.
2006 г.
Показват се публикациите с етикет Еротична проза. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Еротична проза. Показване на всички публикации
вторник, октомври 28, 2008
понеделник, октомври 27, 2008
Любов
Тя обви с крака кръста му, а ръцете й се озоваха на раменете му. Вгледа се в очите му с нескрито желание. Те сияеха като два огромни златни къса, за които биха се избили златотърсачи от времето на Златната треска в Америка, и тя се усмихна закачливо. Загали нежно гърба му, който изпод ръцете й сякаш се извайваше и ставаше твърд като дърво. В замяна той й шепнеше гальовни думи, гъделичкащи немирно ухото й. Това й харесваше, а имаше чувствителен музикален слух още от дете. Тогава майка й първа бе забелязала музикалните й наклонности и я бе записала на уроци по виолончело. Учеше се старателно и бележеше голям напредък. Преподавателката й бе влюбена в таланта й и я тласкаше към широки концертни изяви. Учението й изоставаше, но любовта й към музиката не секваше и тя с неимоверни усилия съчетаваше и двете неща. Другата алтернатива бе да се откаже от виолончелото, да залегне над уроците и да стане я икономист, я филолог, или да загърби всичко и да се отдаде на пуберитетските занимания и свързаните с тях опасности, дебнещи отвсякъде. И тя жертваше всичко: и игри, и забавления, но не и виолончелото, с което дружеше по свой си начин. Като че ли го дочу в онзи интимен момент и наостри слух. Да, действително инструментът звучеше наблизо, сякаш бе пред нея, а тя свиреше на него. Но това бе невъзможно и тя прие, че е някаква илюзия, развиваща се в главата й. Все пак концентираше от дълги години и не можеше така лесно да се абстрахира от музиката. Но не биваше повече да мисли за пленителните струнни звуци на виолончелото, изпълващи ежедневието й със съдържание и красота; трябваше отново да се настрои любовно и да отправи цялото си внимание към мъжа, комуто щеше да се отдаде. Склони глава на рамото му, за да скрие предателското изражение на лицето си. Не желаеше той да се усъмни, че мисли за други неща, или нещо не е наред, и по този начин да го накърни или разколебае. Но музиката продължаваше да се лее като из ведро и не свършваше... Сигурно бе стояла в тази поза с часове наред, когато разплете прегръдката си от виолончелото и го остави прилежно настрана. Стана от мястото си, протегна се и отиде до кухнята. Там си направи сандвич и го изяде с огромен апетит.
28.04.2007
28.04.2007
Абонамент за:
Публикации (Atom)