вторник, май 26, 2009

Тунел (по Митко Динев)



Копаем със теб тунел до звездите.
С лопата и с кирка неспирно копаем.
А под нас сърдита луната се мръщи
и мрака раздипля със огнени пръсти.

Земята отгоре завръзва си връзките
и ребром поставя ни страшен въпрос.
Къде са човеците, от памтивека стъпили
на малкото пръстче на левия й крак?

Къде са моретата, в ярем оковали
моряшки стремежи за богатства и слава?
Още ли Колумб открива Америка,
или Америка се затри – убита от смях...

Още ли луната бледнее оттатък,
или дискът й лунен огрява я цялата?
Тичат ли денем по склоновете зайчета,
пръснати от нечии детски надежди?

И още. Къде сме тръгнали в тоя студ.
И пешком. Светът уморен под нозете ни
спи и нехае. И на горната земя с теб
ще ударим на камък. Да се връщаме,

додето пътят наобратно е ясен и чист.
Инак ще намерят в небето след време
два скелета бели, със кирка в ръце.
Да вървим, денят подранил се изхлузи...

26.05.2009

http://mitko-dinev.com/music/Cirk%20Bulgaria/18%20-%20Tunel.mp3

неделя, май 10, 2009

Последна битка



Не ми остана смелост за запазване.
Удави се в окото на презряла буря.
Прободена на щит, остана след потерята,
която ти ми прати – да ме отмъкне.
И с вик посрещнах на земята тътена.
Във вените ми се разля масло наместо кръв.
Задавена от обиди, прегърнах идеята
да тръгна на поход срещу самата себе си.
Не беше трудно, някак сродно бе
да загърбя минало и страсти недовършени.
Извърнах поглед от всичко ненаучено
и се гмурнах в ямата, засмукала ме.
Във зной отпушвах душата си побита
и виех срещу всеки повей на носталгия.
Сродявах се със камъните, мразех птиците,
навяващи ми опит за пропадане.
Не срещнах хора – озверели глутници
ме хапеха, а после ме напиваха за цяр.
И нарамила на мрачното усое ремъка,
довеждах го до портите ти непристъпни.
Не ми отиваше да съм жената-воин.
Нямах нито знаме, ни копие, ни меч.
За мен победите са само приказки,
с които някой луд преяжда на корем.
Уви, наложи се да се целуна със погрома.
Целувката бе страшна и ми студенее.
Но и последната горчива чаша да обърна,
пак с тебе ще се сблъскаме, Животе!

10.05.2009

понеделник, май 04, 2009

Шут



/на Станислава Станоева/

Бях най-добрата в този живот.
И короната си носех доживотно.
Бях шут във кралска ложа, бях слуга.
За палатите на големците отговарях.

И жените им с прекрасни имена
жигосвах с тежкия печат да страдат.
Сама себе си в палача разпознах.
И блесна над главата ми бръснача.

Уви, главата се оказа остра. Оцелях.
И рукнаха вина от медни съдове.
В пиянство се улисах и не разбрах
как времето затягаше каиша си.

С усмивки аз раздавах красотата си.
Получавах силни удари под кръста.
Зевзеците се смяха и ме разпнаха
на кръст. А уж от смях не се умирало,

казват. Попадах и в открити битки,
в батареи бях. С моя ръст най-много
да им се пречкам, мислех твърдо.
Но лешоядите кръжаха над пръстта

и дебнеха ничком да падне някой,
улучен от “приятел”. Не бях добра,
а от лошотията си затънах до уши
в блатото на собствената си парадност.

От чуждата тъга замогнах и не осъзнах
на живота тежката присъда. Сама
разкъсах всички догми и бях самотна.
И на парчета се събрах. В прахта

отрих глава и се затичах да срещна
себе си, обесена на близкото дърво.
А смъртта, подпийнала в аванс,
отказа да ме прибере в царството си.

Оттогава нося си короната от тръни.
Ех, вярно, поубива ме, но е корона.
Във тоз` живот живях като слуга.
И просейки за друг, слуга оставам!

04.05.2009

събота, май 02, 2009

Гергьовден



Ще станеш рано. Ще заходиш по росата.
Ще плиснеш с шепи от водата по лицето.
Ще се пробуди като малко дете земята.
С лечебна сила ще изцели сърцата.

Гергьовден е. Камбани с трепет бият.
Люлки се връзват на високи дървета.
Момци закичват здравец у двери.
Люлеят момите и им пеят песни любовни.

А момите вият венци и ги вплитат в косите.
Нейде със ек проговарят стадата.
Извел ги на попас, овчарят гърми с пушка.
И моли Св. Георги да бягат духовете.

А водата, носена вкъщи в пълно мълчание,
събира лековитост и с нея се замесват хлябове.
И от кръвта на агнеца, опръскала двора,
се мазват децата - да са здрави и бодри.

С кръв се мажат и вратите и ъглите в стаите.
И дирята дебела ли е, годината ще е добра.
Останалото се събира в съд и заравя в земята.
Не се стъпва наоколо - да попие до корен.

Подир туй се организира трапеза голяма.
При оброчище младите булки стоят прави.
А после, като от ламя подплашени, бягат.
Тая година стрина Злата ще стане плодовита...

02.05.2009

http://www.vbox7.com/play:8887c032/