Старата къща

Под омърлушената лозница, с подвита снага,
оголяла до черно от облазилата я самота,
протритият праг се опира на ръба на света -
да не падне върху свода на къщата стара.

И да не затрупа кътаните в пазвата й спомени
за нечии прекарани тука лета. Заглъхващите
с оределите птичи ята гласове. Стъпките,
отекващи с първите есенни вопли на вятъра…

Всъщност тук отдавна са погребани и смях,
и надежди, и тъга, и родова памет. Стърчат
като бесилки провесени греди от тавана -
свърталище на пияни от любов дървояди.

Под прозорците мътни се промъкват едва
на живота мъжделивите пръсти. А на стената
изронена, покрита с прах и забрава, иконата
на Мария с младенеца бълнува за святото чудо.

Сякаш времето е изтекло като пясък през пода
изгнил във пръстта. И провлаченото скерцо
на забравена врата е глас от отвъдното. Но
напук на всичко къщата диша. Астматично...

29.12.2008

Тридесет и една мечти х100

В нощ като тази
аз имам тридесет и една мечти по сто.
До вчера бяха само тридесет –
колкото са сребърниците, продали Иисус.
Но аз продавам само небето –
тази тясна конюшня за звездни коне –
на онзи, който ще нахрани с него
всяко дете, останало без късче небе.
Навярно да се родиш в ден като този,
си е предзнаменование от Бога.
И аз си нося звездата в мен:
да ми показва пътя и да ме закриля.
Затова, мили хора, позволете ми
да имам тридесет и една мечти по сто.
Подарявам ви ги всичките и нека
няма гладни и самотни на Коледа.
Да си случим любов!

Честито Рождество Христово!

25.12.2008

В Коледната нощ

в коледната нощ звезди-омайници обгръщат небосклона
с намерение почти да го задушат в прегръдката си
сияят като златни късчета недоизказани мечтания
изтупва се от снега на прага ти новото начало
луната се оглежда кокетно в прозорците на къщите
и бърза за среща с непознати светове
а белобрадият старец е минал вече покрай дома ти
и е пуснал подаръка ти във чорапчето
подаръкът това съм аз
сладка румена и смутена
приседнала до отрупаната с играчки и лампички елха
слушам песента на отнесени от любов херувимчета
възпяващи теб как
и небето те искало само за себе си и слънцето също
хор от ангели възторжено припява боже как те ревнувам
облечена съм във черна изискана рокля
нося и прекрасното настроение със себе си като оръжие
разчитайки така да те пленя и да изпълня всичките ти желания
казват на коледа ставали чудеса
после ще пием вино и ще танцуваме плътно прилепнали един до друг
желанието да си принадлежим изцяло ще ни изгаря отвътре
и ще ръководи остатъка от вечерта ни
когато телата ни ще тръпнат голи отмаляло-доволни
в хармония с догарящата коледна свещ
и тогава аз ще си пожелая нещо
но няма да ти го кажа сега
за да не разваля магията

21.12.2007 г.

Бокал

Вечно ще съм камъчето,
което ти убива петата.
Криво ме измисли ти,
на една страна раста.
За какво ти трябваше
да пиеш сто горчилки
и да си намираш
хиляди причини да се виниш?
Насън да съм ти мило цвете
от луната, си мечтаех.
Наяве да те сварвам вечер,
над лампата приведен.
От парфюма на косите ми
да черпиш вдъхновение.
И да си отивам по съмнало,
с думи за връщане.
Уви, приказката - за нас -
е като пробита мишена...
На живота сцената
се оказа тясна за доза морал.
“Да живееш” си има
и своите малки изключения.
Свободата е непосилна награда
за доброволния паж...
Така или иначе,
eдин ден аз ще бъда
онова камъче, което връща
обратно на пътя колата.
Ще проблясвам в нежния сипей
на водопадна магия.
В бокала ще са скрити
най-тръпчивите мои черти.
И Амурчето ще уцели в сърцето
онзи, едва ме отпил.

10.12.2008

Молитва

Защо ме от мъст не опази, Господи?
Защо ми лицето със горест покри?
Защо да обичаш е равно да мразиш?
Да мразиш е двойно по-лесно, уви...

Нали съм жена, от реброто на мъж
посадена. Да любя и раждам във мъки
неземни наказа ме ти. На ябълката
червивото ме задавя да преглъщам

леко обидите. По-низша от змията съм
и камъкът по-жив е от сърцето, уви.
Затова заповядай да тегля безспир
гордостта си в хомот непосилен. Да

не видя ответ на чувства погубващи.
Духа ми изпитвай в всякакви трудности.
Да живея във бедност - улисана в мрак,
да изкарвам със кръв хляба насъщен.

От потомство да се откажа ми е чуждо,
Господи. Не искай от мене тая цена.
Но, моля те, опази ми душата едничка
от омраза - навята проказа и гроб.

16.12.2008

Точка

Тя с бодежи си проправя път.
Разгонва камъните,
разсъмнали улици и
карамелени отломки от слънца.
Намотава си реките до коляно
и загребва от билата с шепи –
да си размножи до шест лицата...

На пръста си върти очите,
да не гледа къде стъпва,
когато земята под краката й
е пасище за вряща слепота -
от плъзналите от небето филизи,
облизали я вулканично по челото.

Тя лекува опърлените цветя
със страх. Страхът от леш,
на който и гарваните не налитат.
Сплита небето на малки кошници
и слага в тях нарисуваните облаци.

Обича със студено,
полувтренчено вцепенение,
така че и живият става по-мъртъв
от мъртъв, изгнил от скука клон.

Тя не мрази повторно.
Стига й да намрази за начало
и неприязънта й се забива като трън
в първия хилаво-усмихнат дъжд,
който я размива до точка на изключване.

Точката, която виси от илика
на разнищен като охлюв стон,
е бледолилава и прилича на мен,
когато бях началото и края
на твоя летен ден

15.12.2008

Коледа иде

Защото идва време за празнуване,
врабчетата на покривите скочиха.
Децата си направиха дворци от сняг
и огласяха простора с звънък смях.

Пощипнатите от студа лица сияят:
Снежният човек е капитан на кораб!
Снежанка пък е каката от магазина.
На дядо Коледа брадата - от чужбина.

До нагиздената с гирлянди и играчки
коледна елха доприпка сънено дете.
Подаръците търси то и се оглежда.
Навън се носят еленовите гласове.

По-бяла от красива снежна приказка,
нощта преди Коледа е първескиня.
Хлябът от тавата е сладък като мед,
а молитвата - за здраве и за късмет.

И градът притихнал кани се да спи.
Комините запушват някак по-лениво.
Над чемшира, грохнал доземи от сняг,
отпътува към луната дядовото хо-хо-хо.

13.12.2008

Зимно ми е

Дебела пелена забулва оня хълм,
на който времето е спряло и се кръсти.
Като към Голгота студът пълзи
по хребетите голи. И покрива
със кристална скреж дърветата,
поникнали у мене за разпятия…
Време е. Прошепват снежни устни,
нарисували пейзажи на стъклото
запотено. На двора тича кучето, което
на Снежния човек приказва нещо.
Неразопакована, свещта на масата стои,
а в огнището се дуелират чамове
за сърцето на избрана съчка. Сякаш
по тавана се разпръскват паяци,
опасли с нишки огнени дома ми.
И ми е зимно, много зимно и красиво.
В далечината се раздвижват сенки -
флиртуващи със вятъра самотници,
а аз, облякла чувствата закърпени и
якето дебело, шапката и новите ботушки,
поемам по следите ти безшумни,
направили пъртини до двореца ни.

12.12.2008