вторник, декември 16, 2008

Молитва



Защо ме от мъст не опази, Господи?
Защо ми лицето със горест покри?
Защо да обичаш е равно да мразиш?
Да мразиш е двойно по-лесно, уви...

Нали съм жена, от реброто на мъж
посадена. Да любя и раждам във мъки
неземни наказа ме ти. На ябълката
червивото ме задавя да преглъщам

леко обидите. По-низша от змията съм
и камъкът по-жив е от сърцето, уви.
Затова заповядай да тегля безспир
гордостта си в хомот непосилен. Да

не видя ответ на чувства погубващи.
Духа ми изпитвай в всякакви трудности.
Да живея във бедност - улисана в мрак,
да изкарвам със кръв хляба насъщен.

От потомство да се откажа ми е чуждо,
Господи. Не искай от мене тая цена.
Но, моля те, опази ми душата едничка
от омраза - навята проказа и гроб.

16.12.2008

1 коментар:

misael curte trance каза...

oi tudo bem blog legal!!!
my nome misael.. e moro no brasil!
meu blog!!!

soseforpsytrance.blogspot.com