четвъртък, февруари 19, 2009

Глина



Не съм скроена по калъп.
И пространствата са тесни да ги обуздая.
С оная детска аура, гласа ми тих
развивам склонност към летене.
Не съм спокойна – бушувам с ветровете.
Снишавам се. Издигам се и падам.
Когато съм уязвима, най-силна съм.
Забивам огнени жила във мислите.
Не съм сгодена за лъжата.
И с илюзиите воювам от години.
Наивна съм до първата преграда.
Прескоча ли я – твърда съм до пръсване.
Не мога да обичам вечно.
И пак обичам, вярвайки на думите.
Извирам от пясъка, но предизвикаш ли ме,
подпалвам Троя със очите си.
Не вярвам на гръмки фрази.
И подушвам лицемерието от разстояние.
Кажи ми нещо мило и ще усетиш
как сетивата ми експлоадират в тебе.
Не съм удобна за разбиране.
И оцелявам на гърба на неразбралите.
Иронична съм. Към чуждото недоверие.
Непостоянна съм до втръсване.
Не меля брашно със страхливците.
Сама във страховете си се зазиждам.
Руша на обещанията кулите.
От усмивката на бедния - размеквам се...
Не съм вярваща, но с Бог сме на едно мнение.
Вечерям всяка вечер с Дявола на свещи.
Превземам те с привидно неумение.
И те меся - глина във ръцете ми.

19.02.2009

6 коментара:

Agaq каза...

Силен стих, Гиче!!

Гичка Граматикова каза...

Още ми е съвсем суров, Агая, но като цяло май се получи.
Как си, миличка? Защо си си изтрила блога:))

Анонимен каза...

Хе, какво приятно място.! Чета те, макар в последните месеци нямам много време за активности в нета.
Marteniza

mariq-desislava каза...

Как го извая само...:)Да му завиди човек!

Любомир Николов каза...

А за закуската защо не казваш?
Хареса ми, то си е попадение!
Поздрав !

Гичка Граматикова каза...

Хей, хора, толкова приятно ми стана от коментарите! Прегръщам ви заедно и поотделно! :))
Гичка