неделя, март 22, 2009

Екзистенциално



Навярно някога
ще ме споходят красиви стихове.
Ще ми се случат
като тръпчива истина,
припламваща във гърлото.
Навярно ще ги усетя и обикна,
като първата обич, непримиримата...
И ще запомня аромата им,
както помни се свято обещание
пред брат и Родина…
Навярно ще ги имам –
и те мен, – а може би не.
Навярно ще си изневерим по пътя
калдъръмен: аз – блудницата,
разпъната от грешки непристойни,
а те - извисени във небето богове…
Дали не ще се разминем
в нощ греховно-черна и сама?
Или ще се нараним,
убивайки неразривно другия?…
Дали? Очите ми слепи врани са,
блъскащи се в неравни шумове.
И нямат отглас стремленията,
порядъчно почерпени със его.
Аз просто си седя на ръба на нещата,
провесила крака над бездна недомлъвки,
и чакам суматохата да отмине,
спектакълът свърши
и спусне завесата, за да изтичам
до чичкото с желанията.
Дали ще ми угоди, или отпрати?

23.03.2009

7 коментара:

Анонимен каза...

Не спирай да вярваш най-вече в себе си, в собствените възможности и сили...
Стиховете са като част от теб - те са твоите деца само, че облечени в мисли. Обичай ги, независимо какво казват някой...
А.

Анонимен каза...

Ама разбира се, че си ги обичам! :)) Та те са ми деца, как хубаво го каза!
Това тук са словесни еквилибристики. Я последни Дамян Дамянов. Великан, а колко стихове за стиховете си е написал. Да били такива, да били онакива, дали някой ще ги чете и разбира и т.н....
Благодаря ти, сладка! :))
Г.

Любомир Николов каза...

Тук ми бе много по-лесно! Чичкото с желанията, дано да е добър този чичко!

Гичка Граматикова каза...

!:)!

José Ramón Toro Poblete каза...

Me gustaría saber y entnder tu idioma.
Te escribo desde la ciudd de Los Andes, Chile, a una hora de Viña del Mar.

Saludos y Paz

Венци каза...

Навярно ли...
Казват, че сами зидаме реалностите си...
Днес дори го доказват, със собствените си инструменти, и физика, и психология, и философия...
Но моите осезания са малко повече (и по-малко) от последователните обосновки и ми показват, че мой резултат са само незарастващите рани по ходилата ми...
Да, знам, че светът оглежда образа си в мен и съм отговорен и за неговите ходила... както и обратно...
Затова мога да кажа само...
Извинявай! За твоите ранички... Наистина, извинявай!

Гичка Граматикова каза...

Брей, кой се появил! Здравей, човеко, драго ми е от срещата ни! :)