Преди време с една моя приятелка водихме разговор за значението и етимологичния произход на името Гичка. Тя ми обеща да провери по свои пътища името и ето какво ми написа в кратък текст: "Здравей, Гери! Бях обещала да проверя какво значи името Гичка. Готово. Коренът му е гръцки. Гичка е галено от Гица, а Гица е съкращение от Георгица: женски аналог на името Георги. Което значи, че на Гергьовден празнуваш двойно.))) Името Георги е `земеделец` и `нива`. Сюжетът как Свети Георги побеждава змея се сродява с приказката за тримата братя и златната ябълка. Културните кодове са заложени в древността, когато хората са били много по-безсилни пред природните стихии и много по-зависими от собствената си реколта. Змеят (ламята) е символ на злите сили, които човек е длъжен да пребори, за да отстои плодовете на своя труд, респективно да защити себе си, да оцелее. Не е ли супер! Апропо, славянският аналог на името Георги е Юрий. И това проверих..."
Силно засрамена от положените усилия на приятелката ми, запретнах ръкави и се разрових в нета за други значения на името. Ето какво открих аз на свой ред: Думата "гичка" има вероятно старобългарски корен и означава „глава, главичка”. Имайки предвид значението на „гичка, гъджева, гъжва”, може да се мисли, че „гъч, гъдж, гич” е забравена семантична морфема със значение „глава” от непознат език /не турски/. Прабългарите са си навивали (ленени) ленти около главата. В Странжа умалителното "гиче" означавало "момиче". "Гичка" има и руски превод и означава "тясна гребна лодка с остър нос". "Гичка в море".
