Горделивите, ние -
все тъй царствено умираме.
В емболия си блъскаме челата –
стените си предсърдни
с мълчание разпънали.
Горделивите, ние -
не признаваме нито клетви,
ни лицемерни думи
на приятели лъжовни.
Понякога пием един за друг
(но по-често се крием в пиянство),
белким
от болката
изтръгнем смисъла й...
И как да кажем
на някого "обичам"?
Бичът ще се разпери над главите ни
и ще ни загърне целите -
преяли с гордост, но самотни
силата си до троха ще сведем.
И ще се радват
разни плужеци и жаби
на душите и телата ни,
докато ние царствено умираме.
И ще мечтаем за нов живот,
във който
ще сме във вид,
напълно годен за любов...
Горделивите, ние...
18.07.2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар