събота, август 01, 2009

Илинден



Тази нощ морето като никога е тихо.
Напомня на безгласа бездна след космичен взрив.
Събрало в шепите си мраморни звездици,
люлее се до зъбера в предсмъртен сън.
Тази нощ очите му са мамещо отворени,
в очакване да паднат в плен прокудени души.
В прибоя му се лутат писък на жени. И грак на птици.
После тишина, след която идва мрак. И студ.
Тази нощ свещта клеясала напомня на момиче,
изтръпнало до кост и чакащо само в нощта.
С очи изплакани се взира във морето пусто.
И иска да й върне любимия, прегърнат от смъртта.
Тази нощ за лодките е страшна черна нощ -
забулена и тайнствена. С воал покрива се брега.
И мрежите мълчат. Във кръчмата се леят приказки.
Прокоба тежка тегне и скрипти из въздуха.
Тази нощ морето тореадорски се сражава
с упорити демони. Чеда на горди и погинали мъже.
Тази нощ сирените са девствено-красиви. И се смеят.
Устройват си вендета със окъснели кораби...

01.08.2009

Няма коментари: