събота, октомври 10, 2009

В откуп



със коси на самовила
ще превържа нощта
забила нокти в потните ти хълбоци
докато те язди а ти бягаш от мен
устните рушат издигнати прегради
чието сгромолясване сгъстява напрежението
между дишащите ми въпроси без отклик
и нежното безсилие на чара ми
да поразявам мълком и умирам като скот
с дъх на мускус и жасмин
обвити от ефирен силует и глас
разсъбличащ часовете до секунди
е илюзорната невъзможност да си с мен
искам да акостирам на върха ти
в теб да вселя всичките си демони
а ти мен да подчиниш с твърдта си
непознала бягството от красивата случайност
на порива да среща порив
докато стихийно не си причиним болка
болка от прокрадналата се за миг угроза
че утре и вдругиден и вподругиден
няма да поискаме ръцете да оставят повече йероглифи
по гърбовете ни сякаш пишат послания
и в спорадични шумове
да притихва моята зависимост в теб
а ти да ставаш все по-зависим
и уязвим
каквито всъщност ни прави любовта
след като е облизала самодоволно останалото
плюс разума

10.10.2009

6 коментара:

Краси каза...

Горещ стих... Поздравления!
И благодаря :)

Агая каза...

огън си!

Анонимен каза...

Благодаря ви, момичета!
Поздрави!

Hapi каза...

hello... hapi blogging... have a nice day! just visiting here....

Любомир Николов каза...

Този фон малко ме затруднява, но нищо- поздрави !

Ilia каза...

Очень красиво, спасибо!