Брайлово писмо

Все се каня да седна и да ти напиша писмо.
Да го украся с панделка и да сложа парфюма си
в него. Да подсвирна на гълъба, който
редовно споделя перваза ми и да го пратя по него.
Или да извикам вестникарчето, което
всяка утрин разбужда тротоара с гласа си
и от хорските усмивки плъзнали отмерва
всяка светеща секунда, вляла се в кръвта му.
Детето е кръгло сираче. Каза ми го една нощ
в съня ми. Докато размотавах поредната мисъл
от теб и я слагах в скрина с бабините вещи...
Там царуват всякакви вехтории - стари,
освободени от грижи и забравени с вяло чувство
спомени. Но не и ти, мое мило вдъхновение,
вклинено в силата на въздесъщ и устоял град
над разразена буря от счупени на сляпо мигове.
В съня ми е тихо и пълно, а детето - доволно,
на хляб и ласка сито, обърнало поглед
към рапиращата до безочие луна,
спорят за малките наглед неща...
Вестникарчето, в което
се оглеждам на разсъмване,
има твоите очи. И така напомня гласът му чист
на красива история с неочакван край,
ще пратя писмото си по него.
А ти изучи Брайловата азбука,
за да го отвориш и прочетеш,
когато мине покрай вас и пусне посланието ми
в кутията на лудналата ти нежност
да бъдеш разгадан в отговор - по морза
на свирукащите капки по перваза ми...

13.02.2010

Любов по време на финансова криза

Когато последната банка затвори врати
и забрави да върне спестяванията
на многомилионния американски народ,
китайците забранят ориза и пилето,
а руснаците изстрелят атомна ракета до Луната,
когато черното стане бяло,
а да си бял и добър бъде привилегия
само на неудачниците и проститутките -
между двата реда магистрална радост,
когато бялата раса бъде асимилирана
от различни хибриди, включително чрез
клониране на самочувствие и мъжко либидо,
пренавило стрелката на кантара в главата ни,
когато жените се върнат към спокойния живот
и ръкоделието, децата гонят топка в парка,
а тийнейджърите обменят слюнка и изучават анатомично
телата си, вместо да се свалят в чата до припадък,
когато видиш кучета да се разхождат със слушалки,
риби да говорят по мобилен телефон,
а котки да играят с мишките на сантасе,
когато ти омръзне да си по-добрата моя половина
и ти се прииска да обяздиш хвърчилото
на детето, което довчера си пеееше и
заспиваше с приказки за лека нощ,
когато звездите спрат да ти нашепват
всяка нощ, че светът започва отначало
с първата преса и слънцето, близнало те
по нослето и усмихнало трапчинката вляво,
застани на върха на оная пирамида,
която сам си изгради от кибритени клечки,
и извикай към мъждукащите сенки в ниското,
че не съм приседнала на сгъвката на съсредоточението ти
и не надничам в тайните ти кътчета,
мислено ме преглъщаш лесно, за което
не са ти нужни ни аспирин, ни вода,
не вярваш в любовта от пръв поглед, защото
след втория от нея остава само наръч ненаписани слова,
и едно от тях съм аз - паднала тежко
като осколка от снаряд на дъното на умореното море...
Потвърди го с белезите прораснали
между датите изминали и самотата и някой
може да ти повярва, ча казваш истината,
а не търсиш евтина сензация,
с която да замаскираш катастрофалното положение
да имаш спестени чувства и енергия, а да няма
банкова институция, където да ги вложиш.
Защото тая криза се проточи твърде дълго време...

07.02.2010

Вода

/на Яна Кременска/

Дъждът е твоят дом
и от въпросите
строиш си кули, за да стигнеш
вчерашните обещания,
скрепени с облачна тъга.
Обуй си някогашните надежди
и със жест уверен
се приплъзни
по водата (като слънчев лъч
по размечтаното лице на листопада)...
Аз ще те чакам
от другата страна на реката.
Ще ме познаеш
по разветите коси от сняг,
обвили и стаили дъха
на тежките вечерни часове...
Лавини, люляни в слънчевите пазви
на подножия и върхове,
ще спасиш красотата си
със ромолене,
а аз ще бъда няма да те слушам
с ледено,
почти старозаветно опиянение.
И в стъпките си тихи
ще оставим
следа от зимния хербарий
на водата, попаднала
в бялата прегръдка на забрава изначална.
Докато някой смахнат
не я открие
и разчете по памет.

08.02.2010