понеделник, май 02, 2011

В очакване на дъжда

Все някога ще дойдеш.
Ще поглеждам да те видя
да се носиш като облак чер
над разпукания път.
Ще бъде
разкопчана вечер. А може би
във утро полусънно
като бързей ще приижда смеха ти чорлав и скалист.

Ще притихвам.
По листопадната усмивка на сурохея
се изпратиш триста конници да разпитват за мен.
Ще пия вода от извора греховен
и ще копнея
да съм устните,
които ме кръщаваха до бяло.

Дотогава да те чувам смътно.
И ще бъдем рана.
Маранята розова с дъх на корен и на пепелище.
Ин и Ян.
И онази недопята песничка, която
си повтарях, докато славеят
прегризва глас в сценична треска...

Аз вярвам, че ще те видя.
Макар след сто години.
Какво са сто години самота пред един миг обреченост?
Обречи се на мен,
а аз ще се обрека на чувството
да те имам всеки път,
когато се обхване необятност.

02.05.2011

5 коментара:

доставка на марков алкохол каза...

Чувствено, нежно и нещо познато :) Страхотни стихове, много дълбоки..

Новини каза...

Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

диабетични храни каза...

Прекрасна поема! Не ме бива много в поезията, но когато нещо ме трогне така знам че е хубаво, защото е докоснало сърцето ми по някакъв начин. Не чета много поезия, нито пък често, но харесвам поеми, които са смислени, които се обосновават на нещо изживяно... Защото според мен само човек, който е преживял нещо може да го опише във вид на стихове или да го изпее по начин, по който текста да те докосне.

куба екскурзия каза...

Много ми харесаха стиховете ти. Но не мога да се съглася, че само който е преживял нещо такова може да пише или пее за него. Тогава какво да кажем за добрите актьори? Дали те са успели да преживеят всички роли, за да могат да ги играят?! Достатъчно е човек да може да се превъплъщава.

hotel Batihan каза...

много хубави стихове, много ми харесват, много хубаво пишеш продължавай така, пожелавам ти много успех, продължавай да пишеш и да споделяш тук с всички нас, и да ни пренасяш всички тези емоции защото го правиш добре, поздрави до всички и приятен ден