понеделник, май 02, 2011

В очакване на дъжда

Все някога ще дойдеш.
Ще поглеждам да те видя
да се носиш като облак чер
над разпукания път.
Ще бъде
разкопчана вечер. А може би
във утро полусънно
като бързей ще приижда смеха ти чорлав и скалист.

Ще притихвам.
По листопадната усмивка на сурохея
се изпратиш триста конници да разпитват за мен.
Ще пия вода от извора греховен
и ще копнея
да съм устните,
които ме кръщаваха до бяло.

Дотогава да те чувам смътно.
И ще бъдем рана.
Маранята розова с дъх на корен и на пепелище.
Ин и Ян.
И онази недопята песничка, която
си повтарях, докато славеят
прегризва глас в сценична треска...

Аз вярвам, че ще те видя.
Макар след сто години.
Какво са сто години самота пред един миг обреченост?
Обречи се на мен,
а аз ще се обрека на чувството
да те имам всеки път,
когато се обхване необятност.

02.05.2011

14 коментара:

доставка на марков алкохол каза...

Чувствено, нежно и нещо познато :) Страхотни стихове, много дълбоки..

Новини каза...

Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

диабетични храни каза...

Прекрасна поема! Не ме бива много в поезията, но когато нещо ме трогне така знам че е хубаво, защото е докоснало сърцето ми по някакъв начин. Не чета много поезия, нито пък често, но харесвам поеми, които са смислени, които се обосновават на нещо изживяно... Защото според мен само човек, който е преживял нещо може да го опише във вид на стихове или да го изпее по начин, по който текста да те докосне.

куба екскурзия каза...

Много ми харесаха стиховете ти. Но не мога да се съглася, че само който е преживял нещо такова може да пише или пее за него. Тогава какво да кажем за добрите актьори? Дали те са успели да преживеят всички роли, за да могат да ги играят?! Достатъчно е човек да може да се превъплъщава.

hotel Batihan каза...

много хубави стихове, много ми харесват, много хубаво пишеш продължавай така, пожелавам ти много успех, продължавай да пишеш и да споделяш тук с всички нас, и да ни пренасяш всички тези емоции защото го правиш добре, поздрави до всички и приятен ден

Анонимен каза...

Днес както си се държах в трамвая и един ме опъна! К'во да правя сега??

Друсланка каза...

Блазе ти...

Можеш вече да се пущиш.

Анонимен каза...

Фантома́ Вийон

Ебах те два пъти в устата
и после два пъти в гъза.
Не бе съвсем по правилата,
но можех ли да устоя?

Да бъда джентълмен се пробвах,
но някак си се изкуших
да впиша в тебе най-подробно
един огромен йероглиф.

Да бъда джентълмен опитах,
но джентълмен не ми било,
а най-било ми ебльо сприхав,
захапал кърваво зърно.

Навярно смяташ за вулгарно,
че спермолейката поля
лицето ти добро, аграрно
с урбанизирана смола.

От семето ми две не виждаш
и ме проклинаш слепешка.
Защо, за бога, се обиждаш -
човешко е, и аз греша,

видял съм повод да пошибам
и тука-там съм го наврял,
но кой не го е правил, питам,
та будиш целия квартал?

Ела, ела де, прегърни ме
и спермата поизбърши.
Я виж я ти - с кървящо виме
и с обвиняващи очи.

Ела бе, миличко. Горката.
Светът не свършва се с това,
че два пъти ебах в устата
и после два пъти в гъза.

Фантома́ Вийон каза...

Кръв по пениса се стича,
стича се - цамбур, цамбур.
Ваната на гроб прилича,
кървав нож е моят кур.
В гроба живата ти майка,
мокрите коси цеди -
може би на ум се вайка,
може би на глас ръмжи.
Но слухът ми, глух за нея,
бяга с мисълта напред,
на слуха ми песен пее
първият ти плач проклет.
Виждам как ръце подаваш
изпод клитора лилав,
как за първи път жив шаваш,
гологъз и гологлав.
Чувам майка ти да вика,
точно както преди миг -
шибана сефте с камшика,
мушкана сефте на щик.
Чотората ти - дебела,
пъпната ти връв - цял прът:
чувам майка ти да стене
девственица втори път.
Но накрая мисълта ми
връща се назад. Сега:
кур и кръв, в дима сапунен
майка ти пръхти с тъга.

www.google.com каза...

Когато тя ти каже нещо
по повод своите мечти -
как иска новото да среща,
ти кур в устата й наври.

Когато тя заразсъждава
във философски дълбини
за туй, кое си заслужава,
ти кур в устата й наври.

Говори много, тя е шматка,
от нея често ти се спи,
но затова си имаш патка,
с която да й кажеш "Спри"

и в зурлата да я наденеш,
да млъкнат меките зъби
и устните да се разтегнат,
та чак носът да прокърви.

Когато с кура я задавиш,
когато най-подир мълчи,
тогава да си разсъждава,
да мята ледени очи,

да гъгне и да наставлява,
да хвърля обръчи вини,
тогава чак, едва тогава,
когато с кура блъскаш ти.

Фантома́ Вийон каза...

ОВЪЗМЕЗДИТЕЛЯТ

Докато бях по служба,
женицата ми мила
с един бастун от "Дружба"
ми бе изневерила.

Това ми го разказа
комшията Илия
и даже ми показа
как диво бил чекия,

докато през стената
ебнята с нос подушвал,
в патрона на вратата
се взирал и ослушвал.

Прибрах се позамислен
и леко начумерен -
дали се иска сила,
за да останеш верен?

Дали се иска друго,
дали се иска трето...
Шептях си "о, съпруго"
и точех керестето.

Намерих я в леглото,
лежеше с тежка хрема.
- Ах, милото, горкото,
изглеждаш изморена -
привидно разтревожен
челото й докоснах -
- Как бледа си, о боже!

Зад нея минах после
и в сляпата й зона
надвиснах над главата,
събух си панталона.
- Ах, болно мое злато...
Извадих си питона
от храстите с яйцата
- Ах, злато мое болно...
прицелих се в косата.

Замахнах и ударих
и черепът се пукна,
събраха се комари,
лилава лига рукна.

Преминал бях чертата,
така че удри, баткооо,
с курище по главата.
- Кого ще лъжеш, шматко?

Налагах ли, налагах
връз къдрите сплъстени,
докато не замяза
на нива в Белмекене.

- Това ти е да помниш
ти в чий се дом ебава,
разбра ли, женски гомниш?
Каква лукава крава!

Едва сега, когато
напълно спря да шава,
спокоен бях, че няма
да ми изневерява.

Фантома́ Вийон каза...

ВРИЧАНЕ

Ти си путка, но путка от тези
с които съм готов да умра,
сложи си вагинални протези,
че от шибане ще те строша.

Ти си путка, но путка такава,
в която цял нощ се въртя.
Изгубих си очите тъдява,
от тогаз като сляп те еба.

Ти си путка от тези, които
остъргват корабната боя,
по-тясна си от речно корито,
по-опасна от плитчина.

Ти си путка такава, каквато
е магнит за болта ми, за беда.
Приготви се за безкрайно сфумато -
многослойна, непристойна ебня.

Фантома́ Вийон каза...

ШОКОЛАД

Заля те мойта простотия
като сладникав водопад
и голото си тяло виеш
под струите от шоколад.

На френска кифла ли приличаш
или на български бюрек,
не знам, но знам, че ме привличаш,
понеже съм разгонен бек

и тая нощ пак в теб ще беча
с мой топъл лешников пълнеж.
Ще предизвикам бати теча,
ще се ебеш с голям келеш.

Медения Пит каза...


Баба Меца е сърдита,
че синът й, без да пита,
още рано във зори
хванал гъстите гори.

Тя кого ли не попита
меченцето къде скита.
Но напразно — не сполучи
нийде нищо да научи.

А пък Мечо за обед
искаше да хапне мед
и през стръмните баири
тръгнал бе медец да дири.

Сред гората на поляна
зрее ягодка засмяна.
Меченцето щом я зърна,
тъй към нея се обърна:

— Слушай, ягодке любима,
след студена тежка зима
имам аз едничка грижа:
малко мед да си поближа.

— Мед ли искаш, мече сиво?
Катеричката игрива
цял ден тича и играе,
сигурно пчелина знае.

Мечето се покатери,
къщичката то намери
и почука: чук, чук, чук!
— Моля, кой живее тук?

Катеричката отвори,
малък Мечо заговори:
— Я кажи ми, за обед
де ще найда малко мед?

— Аз не зная, мече малко,
питай бате си Шишарко.
Ето, той е там, насреща,
седнал и рендосва нещо!

Лакомото малко мече
към Шишарко се затече.
Отдалече със надежда
то започна да нарежда:

— Много ми се иска, батко,
да си хапна нещо сладко!
Знаеш ли в коя долина
ще намеря аз пчелина?

— Аз не зная, мече малко,
питай дядо си Гъбарко.
Той е близък мой съсед,
знае мястото със мед.

— Ей, Гъбарко, добър ден!
Моля те, кажи на мен,
где ще мога за обед
да си близна малко мед?

— Мед ли искаш, малко мече?
Та пчелина е далече.
Но решиш ли — ето на̀! —
ще ти дам аз тез крила.

Минеш ли оназ долина,
там наблизо е пчелина!
— Ох, Гъбарко, да си жив!
— Мечо, ти бъди щастлив!

Грабна мечето крилата
и се дигна над гората.
Радостта му е голяма —
по-щастлив от него няма.

Щом подхвръкна, всичко живо
го загледа завистливо:
зайци, бръмбари и птички
ахнаха в почуда всички.

Даже мишката с мишлето
дълго гледа към небето,
па въздъхна и си рече:
— Виж какво щастливо мече!

Подир час в една долина
зърна мечето пчелина
и към кошерите с мед
бързо полетя напред.

Но го спря мишок напет,
яхнал на велосипед:
— Мечо, ти къде тъдява?
Сигур имаш кожа здрава…

Ала Мечо хич не чува.
Без дори да се сбогува,
той мишленцето отмина
и се втурна към пчелина.

Кошер един той отвори,
бръкна с лапички отгоре
и дограби цяла пита —
мед да ближе до насита.

Ала стражите във миг
вдигнаха се с боен вик:
— Вмъкнал се е тук крадец
зарад нашия медец!

И започна вик и вой:
— Бързо тръгвайте на бой!
Литнаха безброй пчели
със насочени стрели!

Меченцето хукна в миг
и нададе силен вик:
— Оле, мамичко, боли,
колко зли са тез пчели!

Малък Мечо взе да рита,
хвърли медената пита,
маха лапички и бяга,
ала нищо не помага.

От отровните стрелички
на задружните пчелички
лакомото малко мече
като буренце отече.

Чак когато в храсталака
то се мушна и заплака,
цялата войска отмина
и прибра се във пчелина.

Покрай Мечо този час
мина доктор Га тогаз.
Прегледа го — що да види! —
Мечо целият нажилен.

Позасмя се доктор Га
и му рече на шега:
— Я кажи, какво си яло,
та си тъй надебеляло?

Чантата отвори бързо
с бинт и марля го превърза,
със лекарства го намаза
и накрая тъй му каза:

— Както храбрите войници
и работните пчелици
пазят своята родина —
— кошерите на пчелина.

Който на меда посяга,
здрав не може да избяга.
Виждам, болката е тежка,
но това е твоя грешка.

Плесна доктор Га крилата,
към дома го той изпрати.
Мечо върна се във къщи,
без назад да се обръща.

И за своята вина
той написа — ето на̀! —
тези думи със боички,
за да се четат от всички.

Думите на доктор Га
Мечо помни и сега
и не мисли той отново
мед да ближе наготово.