/на Станка Бонева/
Думите – хиляда бездни от възможности -
засипват като ято щъркели душите ни.
Да се пробудят – угар, попарена от дъжд, -
от злокобна черна орис да се избавят.
Думите – разрошени от вятъра врабчета -
чирикат под прозорците на дните ни,
тъжните. Няма нищо случайно. Виж как
захождат като прими липите по пътеката.
Думите – отминали с лятото вечерни часове -
дремят в нас и чакат да се повторят, когато,
изправени на кръстопът, поемем пътя си.
През бури прекосили към вечна младост...
22.11.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар