Копаем със теб тунел до звездите.
С лопата и с кирка неспирно копаем.
А под нас сърдита луната се мръщи
и мрака раздипля със огнени пръсти.
Земята отгоре завръзва си връзките
и ребром поставя ни страшен въпрос.
Къде са човеците, от памтивека стъпили
на малкото пръстче на левия й крак?
Къде са моретата, в ярем оковали
моряшки стремежи за богатства и слава?
Още ли Колумб открива Америка,
или Америка се затри – убита от смях...
Още ли луната бледнее оттатък,
или дискът й лунен огрява я цялата?
Тичат ли денем по склоновете зайчета,
пръснати от нечии детски надежди?
И още. Къде сме тръгнали в тоя студ.
И пешком. Светът уморен под нозете ни
спи и нехае. И на горната земя с теб
ще ударим на камък. Да се връщаме,
додето пътят наобратно е ясен и чист.
Инак ще намерят в небето след време
два скелета бели, със кирка в ръце.
Да вървим, денят подранил се изхлузи...
26.05.2009
http://mitko-dinev.com/music/Cirk%20Bulgaria/18%20-%20Tunel.mp3
Няма коментари:
Публикуване на коментар