Корозия

Не бих могла да те измоля,
тъй както сито ще е времето със дните ни.
Дотука бяха голи, черни коловози,
от които влак така и не отпраши...

Не бих могла да се престоря,
че редно беше пръв до нас да стигне пътя.
Между неродената посока и болката самотна
залостих се в утробата на спомена…

И окаляна от плисналата красота,
възкресих на миналото трепетите пазени.
Приличам пак на себе си, но някак корозирала.
Вините си недосънувани кому да подаря?

30.01.2009

Цветята не умират, Ида

/на Мария Йорданова - Ida/

Щастлива си, когато със зората
дойде до теб на пръсти и те целуне.
По лицето ти се спусне мантия красива,
изтъкана от най-ефирната коприна.

С нея слънцето облича си децата,
да не мръзнат повече от студ среднощен.
Дори саксията вкъщи, цветята в двора,
дарени са със обич, за да възкръснат

И когато дойде време на бала пищен
да отидат, болните се оживяват,
здравите - флиртуват. На сутринта
веселието замира. Навън е тихо, тихо.

Тъй както хората живеят и умират,
за да пребъдат, с нов живот закичени,
и цветята са избрани да са вечни.
Не вярваш ли, рози пеят във очите ти.

25.01.2009

Броеница

Сърцето ми е гробница за думи.
Затуй ще сцепя хоризонтите на ленти.
Ще си направя от морето лодка
и ще плавам с нея до свършека на бреговете...
Където в плен нощта попада
на минало и бъдеще, с име ненаучено.
А животът се изнизва в броеницата на дните,
начертали йероглифи непонятни.
Там ще ме посрещне първом
съдбата клета на беглеца.
Две светли длани ще ме поемат,
ще ме пренесат до чуждо ложе
и положат във очите на светец.
Да съм му съня оттук-нататък.
Виното и хляба, изпитанието нужно.
Речта, що блика от душата,
и опрощаващото с жест мълчание.
Тихата тревога, скрила под венец разумност
скрижала да не плаче с сълзи.
И смиреното съгласие със Бога,
когато влезеш в черква, либе,
да се молиш градушка да не падне,
да съм дадена безропотно на тебе.

23.01.2009

Личен хороскоп за 2009

/на мен/

С жените – Козирог шега не бива,
разбрали са го техните мъже.
Ще им угаждат, уж без съпротива,
изкъсо ще са в примка на въже…

Щастлива си, когато със приятел
се чувстваш на върха и на ръба,
но винаги в сърцето, необятно
прелива топлина и доброта!

Година на Бика сега разгаря
любов и драми, смях и веселба
и Юпитер ръка над теб поставя
и ти дарява сила за борба!

автор: Мария Йорданова - Ida

Стих, написан една нощ, докато чаках да завали

Когато слънцето посипе блясък по земята,
с отвесно падащи, горящи ме лъчи,*
ти ще помниш само мойто тяло, понеже
те гледах в очите и се събудих
в ириса на цвете, по-красива от преди...
Ухая на срещите ни кратки -
дъх вечнотърсещ сушата оазис
разтопил залезното пладне до капка
парещо кампари в очите ми - въртопи...
Където те водят отново ръцете,
когато, почувствал се внезапно сам,
пожелаеш да прогониш с устни
първата пробягала по кожата тръпка
хлад. Придошъл с най-обезумялото
на небето... Когато завали отново,
аз ще те целуна първа и ще чакам,
упоена от чистотата ти, слънцето
да ни венчае навеки за цветето, в което
се преоткрих, отдавайки ти се, дъжд...

*Сафо

11.01.2009