петък, януари 09, 2009

Стих, написан една нощ, докато чаках да завали



Когато слънцето посипе блясък по земята,
с отвесно падащи, горящи ме лъчи,*
ти ще помниш само мойто тяло, понеже
те гледах в очите и се събудих
в ириса на цвете, по-красива от преди...
Ухая на срещите ни кратки -
дъх вечнотърсещ сушата оазис
разтопил залезното пладне до капка
парещо кампари в очите ми - въртопи...
Където те водят отново ръцете,
когато, почувствал се внезапно сам,
пожелаеш да прогониш с устни
първата пробягала по кожата тръпка
хлад. Придошъл с най-обезумялото
на небето... Когато завали отново,
аз ще те целуна първа и ще чакам,
упоена от чистотата ти, слънцето
да ни венчае навеки за цветето, в което
се преоткрих, отдавайки ти се, дъжд...

*Сафо

11.01.2009

6 коментара:

[k] каза...

Ги,

Много е пивко,
точно като " парещо кампари ",
изпито от очите *

Ако позволиш едно предложение,
"те гледах" и "те водят"
да ги разменкаш,съответно
" гледах те " и " водят те ",
мисля, така и по- хлъзгаво ще влиза " питието "

Kiss Hоnеy *)

Гичка Граматикова каза...

Виж, Амтст, аз като един типичен прозаик не я долюбвам много тая инверсия и я избягвам, освен в случаите когато ми се спъва ритъмът, или реша да подхвана някоя строфа така напр.: "водят ме ръцете ти към еди-какво си", или нещо от този род.

В случая е въпрос на стилистичен похват, а аз продължавам да експериментирам и да се уча. Но инверсиите при поезията действително много ми се нравят! Понякога едно стихо го хващам, обръщам го буквално с хастара навън и го построявам наново. И в това е магията! Майсторлъкът при раз.ичните стихосложения е нещо отделно. Учи се с години и не е достатъчен само усет за ритъм и рима. А пък прозата е трето и така...

Радвам се, че се обади!
Hugs ;)*

[k] каза...

Ги,

Разбирам те напълно !
Така трябва и да бъде, пишещият винаги да експериментира, провокира !
Надявам се вметката ми не те е подразнила много, беше с най- добро чувство, защото аз като Четяща, а това професионално правех и като актриса, доста надълбоко вниквам и долавям и стъпка , и ритъм, и стил .
Не мога да пиша, но мога да 'чета'

Лека нощ , Ги ! :))

Гичка Граматикова каза...

Напротив. Разчитам изцяло на твоя читателски усет да ме коригираш когато сметнеш за необходимо. Ще ти бъда много благодарна за което ;))
Аз подхванах много сериозно разговора, извини ме, но щом се касае за поезия, няма как да съм друга.
Наобикаляй ме по-честичко де! :))

[k] каза...

ххаха, наобиколена си !
Винаги, с каквото мога още да те наобиколя,
знаеш, стига да е в компетенцията на ареала ми,
с готовност и надявам се скоротевична бързина ще си навъртам кръгчета край теб !!! :)
Браво ГИ, справила си се :)***

Тромпетена и ... оставям точките сама да си попълниш , да е вечерта ти ")*

Гичка Граматикова каза...

Ти си съкровище, Ки! :))
Тенкс и за песничката, и за тромпетиста - сложих го в страничното поле да ми напомня за красивия ти жест.
Ще разуча кодовете и ако имам отново проблеми, ще се обърна пак към теб!
Hugs! ;)**