Не бих могла да те измоля,
тъй както сито ще е времето със дните ни.
Дотука бяха голи, черни коловози,
от които влак така и не отпраши...
Не бих могла да се престоря,
че редно беше пръв до нас да стигне пътя.
Между неродената посока и болката самотна
залостих се в утробата на спомена…
И окаляна от плисналата красота,
възкресих на миналото трепетите пазени.
Приличам пак на себе си, но някак корозирала.
Вините си недосънувани кому да подаря?
30.01.2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар