четвъртък, април 02, 2009

Спомен за едно море



Като малка обичах
да си играя на хвърчило.
Разпервах си ръцете като птица,
разсънила простора със криле,
политах, дива и щастлива.
После нашите ми купиха
хвърчило. Истинско –
от фин плат и с макара.
Играех дълго с него
на една полянка китна,
огряна от лъчите на
търкулнала се във небето
златна пита. И една мечта.
И в пристан се превръщаше
смехът ми звънък
за един човек,
приседнал на една и съща пейка
в парка – негов дом.
Нямаше си име.
И не говореше. В усмивка бегла
криеше тотема на една тъга.
Тогава аз не проумявах
света на възрастните
и се чудех защо ли стиска
във ръцете снимка. Черно-бяла.
Измачкана и стара.
От нея аз долавях смътно
плисък на вълни и страстен зов
на чайки гладни. Уви, сега
се сещам, че със босите нозе
едно дете утъпкваше си път
в пясъка за замък с кули. Навярно
то заключено е още там,
сред морни дюни на
застиналото детство, а ключът
е хвърлен във морето...

02.04.2009

11 коментара:

Agaq (Bulgaria) каза...

Не знам как да коментирам, защото го почувствах!
Човек до смъртта си крие детето в себе си...

Гичка Граматикова каза...

Слънце, хвърчилото още го пазя на тавана. И човека го помня, сам и унил, вперил поглед на види детето си в тичащите наоколо деца.
Между другото на 15 и аз едва не се удавих...
Поздрав! :)

Любомир Николов каза...

Детство мое, така вълшебно,
аз имах само една топка, но ми беше достатъчна!
Любо

Гичка Граматикова каза...

О, аз с още две момичета играехме футбол с момчетата от махалата. И редовно ги "гъзехме". Хи-хи! :)

Любомир Николов каза...

Ти се благодаряй, че нещо дясното коляно не ми е в ред.
Иначе веднага щях да те поканя на "Раковски" да видиш какво значи талант!
Те ме искаха, ама аз-не! Леката атлетика!
От тогава съм си моногамен, загубеняк!
Поздрави, а бе ти помисли, той левия крак ми е здрав!

Анонимен каза...

Много щура бях като малка, Любо! Нашите се чуеха какво съм се пръкнала такова... После, в тинейджърските години женственото надделя, но до преди пет години още ми се кършеше лед на ушите...
Ааа, не приемам никакви рундове с теб, ще ме биеш /смея се!/.
Хубав ден!
Гергана

Любомир Николов каза...

Гери,туй кършане лед на ушите не е от мойто време, за пръв път го чувам.
Добре, че се отказа, че като нищо можеше да ме надвиеш!
Лека вечер, приятен уикенд!

the heart of the fire каза...

ооо , приказно е :)

Гичка Граматикова каза...

Рени, аз съм по-голяма от теб и моето детство носи духа на едно по-различно време. Това е детството на хвърчилата, топките, жмичките, обелените колена и носове, огньовете, черешите, които крадяхме от чуждите дворове, лимонадата, който пиехме /нямаше още кока-кола/, докато се натискахме с момчетата пред кварталното кино... Аз успях да стана чавдарче, после -пионерче, до комсомола не стигнах, краят на комунистическия режим ме завари в шести клас. Помня, как учителят по история ни рече: "Деца, драскайте страниците от учебника, свързани с ЦК на БКП!"
Нямаше компютри, нямаше скайп, слушахме Милена и "БТР" и пушихме срещу входа на училището, протестиращи срещу всичко и всички.
Гледала ли си "Войната на таралежите"? Заедно с "Неочаквана ваканция" и "Васко Да Гама от село Рупча" бяха най-актуалните детски филми, с които започваше всяка наша ваканция.
Поздравявам те именно с една песен от "Войната на таралежите", написана по текст на Миряна Башева и озаглавена: "Къде остана детството?"

http://vbox7.com/play:cafcff09

Любомир Николов каза...

Гери, то и аз съм правил същите неща, е слушахме Щурците и Битълс, не Милена.Когато във 120 училище щяха да ни приемат комсомолци трима направихме някаква щуротия. "Няма да ви вземем в комсомола" -ни сплашиха, но на другия ден пак бяхме в общия кюп.
София през 70-те беше много по-зелена и чиста. Да, облеклото на хората беше конфекция, но имаше някакви правила. А младите са винаги бунтари, такива бяхме и ние. Глупостите не бяха малко, но не е нужно да се преекспонира. Нито доброто, нито лошото.
Хайде, кога ще играем футбол в Южния парк. И синът ми, 78 набор ще дойде, и неговото момиче 80 набор ще дойде. Щураци да искаш, аз съм най-напред. Прочети " Мойте щури истории" , ще разбереш що за несериозен човек съм.
Успешна седмица! Любо

Анонимен каза...

Ама синът ти - почти наборче, хубаво! Ааа, аз хвърлям по едно око и при теб, не можеш да минеш метър, поздрав! :)
Гергана