Убягват ми красивите неща, любими.
Във мен цветята нямат почва за цъфтене.
Небето ненаречено оттича се в зениците.
И капе като кръв процедена по скулите.
За слънце и луна словата ми са глухи.
Не ще събудя с нежен гъдел вятъра.
Да разроши по детински усмивките заспали.
И да се разплисне светъл лъч по пясъка.
Да пресрещнем пак на кея погледите си.
Да завържем вечерта там да ни чака.
Пияни от любов, да спорим със самотника,
претоплящ вечерята си от спомени.
Морето разлюляно като ехо се смирява.
Събира в раковини истории прастари.
Едно момче със мене тихо разговаря.
Подритва камъче и се скрива във трапчинка.
26.04.2009
3 коментара:
Звучиш ми тъжно, песимистично
и нещо много ти тежи!
Гледай на света по-оптимистично
и весело се усмихни!
Да, точно така става с теб, личи и от фотографията в блога.
Струва ми се че си с черна забрадка, може би нещо голямо те мъчи.
Постарай се да разбереш какъв е смисъла на живота и това ще ти помогне да приемеш по-спокойно и философски нещата, които стават около нас.
Усмихвай се!
Не, не е забрадка. Това са косите ми - черни и прави. Трябва да сложа по-хубава снимка.
Това е просто поезия. Едни пишат за рози и небе, а аз - за несподелената или ограбена любов. В блога ми има публикации на доста по-сериозна тематика. За домашното насилие, за децата, за убийствата по пътищата, за престъпнниците. Има сатира и сатирична проза, където са засегнати злободневни проблеми.
Хубав ден! Ще се усмихвам, обещавам :)
Г.
Ще очаквам да видя усмихнато лице. Тъжните физиономии ми навяват тъга, но така си по-загадъчна, ако държиш да си по-тайнствена остани си такава каквато си тук.
С усмивка:)
Публикуване на коментар