четвъртък, април 16, 2009

Разпети петък



Отново е Разпети петък.
И отново слънцето ветрее
рани кървави на хоризонта.
Венецът трънен захвърлен е
в прахта, отдето
ще изпръхне мор невиждана.
Във въхдуха разтваря се
омара душна и притихва,
а в сърцата някой е вселил Варава...
За размяна – срещу истина...
Отново със Пилат Понтийски
мият си ръцете хората. Отново
на три пъти Петър се отрича
от Христос в нощта плебейска.
Със сребърниците на Юда
въже кораво лесно ще си купиш.
Но душата крехка в шепи ще тешиш ли,
ако си предал другаря,
целунал те на Тайната вечеря...
Но кое е по-страшно, Боже -
да предадеш веднъж,
или да се отречеш – на три пъти?
Нима над вярата стоят теглилки
и с мерни единици се претеглят думите?
С мирото драгоценно и със граала
насищаш ли тъгата своя,
поляла само кълна
на уродливата природа у човека?
Днес всеки сам си носи кръста, Господи,
и роптае срещу вятъра,
но Голгота сякаш му е до колене...
Затуй спри да страдаш
и да се възнасяш. Не позволявай
да те бият с пръчки – да си унижаван.
Да те кичат със венци трънливи –
не им разрешавай.
Не умирай. Не възкръсвай.
С очи болеещи не гледай към небето –
бездънна яма е. Мълчи.
Женски сълзи в пазва не прибирай
и възторзи, разпилени по света.
Но благочестив бъди
и ми прости думите, що изрекох тука...
На Разпети петък коленича аз
пред твоя кръст – да целуна нозете ти
и да се помоля. За да стигна утре
до своята Голгота –
и да си отида.

16.04.2009

5 коментара:

Иван Христов каза...

Dqwolski mi haresa, ne obicham komentari na latinica, no ne moga da se sdyrja. Na rabota sym, a tuk nqmam kirilica. Prostete za koeto!
Pozdrawi!!!

Гичка Граматикова каза...

Няма нищо - във Вашия случай е напълно разбираемо и простимо. Може ли на "ти" да си говорим, ако нямате нищо против, разбира се?
Поздрави на Барселона от доста хладна и чорлава София! :))

Иван Христов каза...

Благодаря за разбирането и за софииските поздрави! Приеми и моите барселонски пролетни поздрави.Междувпрочем аз следя от дълго твоята поезия. Харесва ми с нетрадиционализма и особения стил; твърде оригинален и личен по мое виждане! Поздравления за това!
За мен е удоволствие да посещавам блога ти! Нали е казано, че не само с хляб ще се живее!
Бъди здрава!

Гичка Граматикова каза...

Благодаря ти за ласкавия коментар!
Нали затова ги правим тези блогове, за да доставим наслада и другиму!
Поздрави! :)

Иван Христов каза...

Приятна събеседничка!!! Удоволствието е мое!
До скоро:-)