Гергьовден

Ще станеш рано. Ще заходиш по росата.
Ще плиснеш с шепи от водата по лицето.
Ще се пробуди като малко дете земята.
С лечебна сила ще изцели сърцата.

Гергьовден е. Камбани с трепет бият.
Люлки се връзват на високи дървета.
Момци закичват здравец у двери.
Люлеят момите и им пеят песни любовни.

А момите вият венци и ги вплитат в косите.
Нейде със ек проговарят стадата.
Извел ги на попас, овчарят гърми с пушка.
И моли Св. Георги да бягат духовете.

А водата, носена вкъщи в пълно мълчание,
събира лековитост и с нея се замесват хлябове.
И от кръвта на агнеца, опръскала двора,
се мазват децата - да са здрави и бодри.

С кръв се мажат и вратите и ъглите в стаите.
И дирята дебела ли е, годината ще е добра.
Останалото се събира в съд и заравя в земята.
Не се стъпва наоколо - да попие до корен.

Подир туй се организира трапеза голяма.
При оброчище младите булки стоят прави.
А после, като от ламя подплашени, бягат.
Тая година стрина Злата ще стане плодовита...

02.05.2009

http://www.vbox7.com/play:8887c032/