понеделник, октомври 27, 2008

Пей ми, Мандолино, пей!

Пей ми, Мандолино, пей!
Чуваш ли как триста дяволи
в душата моя се заселват?
С песента ти, мамеща и тъжна,
купища морета в мен бушуват.
Пей ми, Мандолино, пей!
Със мелодията твоя да се слея
искам. Да усетя на прибоя
пулса, преди поредната сълза
в мен покълне и поникнат две...
Пей ми, Мандолино, пей!
Нека литна на безкрила птица.
Загърбила изтърканите друмища,
да се възнеса на мечти кристално-
чисти. И подиря очите на дете.
Пей ми, Мандолино, пей!
Защо измъчваш ме със тая жална
песен? Сякаш хиляди коне
оставят в мене кървави нозе.
Цигулка стара предвещава гибел.
Пей ми, Мандолино, пей!
Да заиграе кръвта ми лудешки.
Нека във вихрен танц ме завърти
и с омайна серенада ме покори
рицарят на моите мечти.

06.12.2007 г.

Няма коментари: