понеделник, октомври 27, 2008

Сила

Окрадена нежност моли за теб,
пропита с горчилки.
Изтлява бавно огънят в пепел,
безцелно е бягството.

Млада зорница се губи в мрак,
неизгряла от илюзии.
Вечно ли ще е изкуплението,
или все пак има Бог?

Нима думите не са мечът ми,
с който те пронизвах?
Но ти харесваше. Моят боец,
поощряваше духа ми.

Сега каква съм, кажи. Губеща?
Угрижена и сломена?
Силният духом не се предава,
дори когато е слаб...

Ще те преглътна, отрово моя!
Колкото и да боли.
Сиротната си любов заменям
за бъдеще без игри.

03.01.2008

Няма коментари: