На Дон Кихот му омръзнало да бъде Дон Кихот. Изморил се да обикаля земите на някогашна Испания, яхнал своята кранта, да разобличава злото и да защитава бедните и нещастните от неправдите по света. Трудно му било да обяснява на съвременниците си, че не е луд обикновен благородник, сменил името си и провъзгласил се за рицар, само защото бил вманиачен в четенето на рицарски истории и книги. А святото дело за борба с вятърните мелници, в които му се привиждали образи на тиранични великани, изпратени от злите сили, било обречено на провал. Осъзнал огромната заблуда, с която живеел, Дон Кихот решил да се откаже от всичко и да започне нов живот. Санчо Панса, неговият оръженосец, се опитал да го разубеди, смятайки, че макар и луд, господарят му може да му донесе несметни богатсва, но рицарят бил непреклонен. Легнал си една вечер и загледан в небето видял падаща звезда. Пожелал си нещо. Какво поискал Дон Кихот, според вас? Поискал да се смени времето, в което живее, и да бъде жена.
Както всеки ден Милена стана по обяд и видя непознат до себе си мъж в леглото. Гледката не я изненада и тя се огледа. Главата я цепеше от изпития от предната вечер алкохол, за която имаше бели петна къде и как бе прекарала. Напъна с усилие мозъчните си гънки и през завеса видя как за последно бе коленичила над тоалетното казанче в заведението, където работеше, шмъркайки поредната магистрала. Как бе сигнала до дъното?
Милена бе родом от София. Произхождаше от заможно семейство, с което бе скъсала всякакви отношения заради трудния си пуберитет и чести бягства от къщи. Дружеше с неподходяща компания, която я научи да пие и да се дрогира, всеки втори я забръсваше и захвърляше, принуди се и да краде, за да си подсигурява поредната доза. Точно тогава в живота й се появи Тони, местен бабаит с физика като четирикрилен гардероб. Той видя в нея поредната беззащитна жертва и я тласна в бизнеса с проститутки, уреждайки й работа като танцьорка в нощно заведение. Наркотиците, алкохолът и нощният живот бяха сложили тежкия си отпечатък върху това младо момиче и я бяха превърнали от красива девойка в една развалина, с увиснала кожа и големи кръгове под очите. А тя имаше купища несбъднати мечти...
Жадуваше да се измъкне от ада, убиващ я с всеки изминал ден, да си намери свястна работа и да започне да води нормален живот. Но всичките й опити да се изтръгне от ръцете на Тони и да спре да си ляга с всеки, който можеше да плати за една свирка, завършваха с жесток побой. А наркотиците тотално я смачкваха и държаха в неизлечимата си власт.
И така постоянно лутаща се между безпътица и брод, между горчива действителност и илюзорна измамност, Милена се разкъсваше между желанието си за промяна и безпомощността си нещо реално да постигне. Не изпитваше наслада от нищо и се чувстваше самотна дори в компанията на мъж. А когато се събуждаше и действителността я връхлиташе, се отвращаваше първо от себе си, а след това от всичко останало. Отново изпита същото онзи ден, освен стандартното си главоболие, към което бе привикнала. Заразглежда спящия до себе си човек, сякаш търсеше в лицето му последен изход от плачевното си състояние. След като не го намери, изпита огромно безсилие и се отпусна. Поредното безсилие, което водеше след себе си до силна апатия. За секунди настроението й се смени и й се прииска да отиде до перваза на прозореца и да скочи оттам. На време осъзна, че това не е решение на проблемите й, че по този начин не се бори срещу течението, а се оставя то да я повлече към поредната бездна, този път последна за нея. Как да излезе от този омасьосан кръг, от който нямаше излизане? Мозъкът й заработи трескаво, но единственото нещо, което можеше да роди, бe до болка познатата й илюзия, че има обратен път назад. И тази донкихотовщина се разби на парчета като другите, когато стана от леглото и си приготви сутрeшната доза хероин.
02.11.2006 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар