понеделник, октомври 27, 2008

Отивай си

отивай си
не ми досаждай с тая грозота
не виждаш ли аз искам да се опазя
от тайните окови на страха

какво като си зелен и страшен
с очи грамадни и език сребрист
не ме изкушаваш с нищо интересно
не си ми равен човеко-гном

от луната казваш си дошъл
с огромен кораб и червен скафандър
дори от юпитер да беше или от сатурн
пак нямаше да тръгна с теб

носиш ми кристална роза
и увит в бодлива тел вермут
не се старай - няма да те огрее -
по-добре да легна с лилипут

и сега какво
ще си играем на стражари и апаши
ще идваш всяка нощ в съня ми
и ще оставаш там до края

за да пускаш корени във мен
да ме обсебваш и владееш
с пипала лениви да се слееш
с душата ми красива и витална

разкарай се
не си ми интересен
имам по-важни неща за вършене
пред това да споря с теб

11.02.2008

Няма коментари: