понеделник, октомври 27, 2008

Моите деца



в зениците ми сякаш се блъскат хиляди деца
затворени в масивни клетки без врати
изгубени безпризорни и обречени
на тайнствен оброк за вярност от суеверие
не мога да им помогна аз самата се изгубвам сред тях
като среднощен полъх на осъден на скитничество вятър
страданието им ме загръща с плаща си всеки път
щом поискам да погаля някое крехко личице
разголена до престъпна пошлост и безумие
и тичам бързо колкото ме държат краката
за да не попадна в плен на хищните детски очи
настойчиво празни и привикнали към тъмнината
от която се разнася кънтяща тишина та ми бучат ушите
и бягам и бягам и пак се връщам там обезсилена
прикована от сладостта на избуялата болка
и пак гледам навъсените детски физиономии
викащи насреща ми без глас като насън
че съм лоша майка и сестра и ги погубвам
с измамни надежди за ситост и безгрижни дни

искам да разбия с нокти и кръв тоя капан
приклещил дъха ми до посиняване
и да пусна децата си навън да играят
искам но още не съм разбрала как

25.04.2008

Няма коментари: