понеделник, октомври 27, 2008

Любов

Тя обви с крака кръста му, а ръцете й се озоваха на раменете му. Вгледа се в очите му с нескрито желание. Те сияеха като два огромни златни къса, за които биха се избили златотърсачи от времето на Златната треска в Америка, и тя се усмихна закачливо. Загали нежно гърба му, който изпод ръцете й сякаш се извайваше и ставаше твърд като дърво. В замяна той й шепнеше гальовни думи, гъделичкащи немирно ухото й. Това й харесваше, а имаше чувствителен музикален слух още от дете. Тогава майка й първа бе забелязала музикалните й наклонности и я бе записала на уроци по виолончело. Учеше се старателно и бележеше голям напредък. Преподавателката й бе влюбена в таланта й и я тласкаше към широки концертни изяви. Учението й изоставаше, но любовта й към музиката не секваше и тя с неимоверни усилия съчетаваше и двете неща. Другата алтернатива бе да се откаже от виолончелото, да залегне над уроците и да стане я икономист, я филолог, или да загърби всичко и да се отдаде на пуберитетските занимания и свързаните с тях опасности, дебнещи отвсякъде. И тя жертваше всичко: и игри, и забавления, но не и виолончелото, с което дружеше по свой си начин. Като че ли го дочу в онзи интимен момент и наостри слух. Да, действително инструментът звучеше наблизо, сякаш бе пред нея, а тя свиреше на него. Но това бе невъзможно и тя прие, че е някаква илюзия, развиваща се в главата й. Все пак концентираше от дълги години и не можеше така лесно да се абстрахира от музиката. Но не биваше повече да мисли за пленителните струнни звуци на виолончелото, изпълващи ежедневието й със съдържание и красота; трябваше отново да се настрои любовно и да отправи цялото си внимание към мъжа, комуто щеше да се отдаде. Склони глава на рамото му, за да скрие предателското изражение на лицето си. Не желаеше той да се усъмни, че мисли за други неща, или нещо не е наред, и по този начин да го накърни или разколебае. Но музиката продължаваше да се лее като из ведро и не свършваше... Сигурно бе стояла в тази поза с часове наред, когато разплете прегръдката си от виолончелото и го остави прилежно настрана. Стана от мястото си, протегна се и отиде до кухнята. Там си направи сандвич и го изяде с огромен апетит.

28.04.2007

Няма коментари: