Като ранна слана те попарвам.
По снежнобелите ти друмища запристъпвам.
С крещящата си невинност те обземам
и бавно се отлагам в негата ти тиxa.
Да искаш да ме жадуваш не е мираж,
защото ти ме имаш и бездруго.
Канари от шепоти се сгромолясват
пред нозете ни, боси и изнемощели.
И неусетно есента прелива в цвят.
По устните гнездят молитвено копнежи.
Като наноси отмити лягат голи смислите,
след буйната река препуснали коне.
И сърцата ни, оплели огнено кълбо,
допотопно следват ритъма единствен.
Телата ни пропадат отвъд ръмящата тъма
и се заплитат в косите на зората.
13.03.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар