Колата криволичеше по нажежения от слънцето асфалт като Роси от “Биг Брадър” на три водки. Видял стоп-палката на полицая, шофьорът се концентрира максимално, за да отбие и спре.
- Добър ден! Старшина Петров – важно рече катаджията, след като главата на шофьора се появи през прозореца. – Защо не спряхте на знака “Стоп”? Освен това карахте на зиг-заг.
- Аз ли? – изненада се от тази констатация шофьорът, но бързо се окопити и отговори уклончиво: - Станала е грешка...
- Документите за проверка! – нареди катаджията, а очите му фокусираха колата и прокъсания й кожен салон.
- Документите...- засуети се шофьорът. – Ами аз тъкмо съм тръгнал към КАТ, за да си ги взема. Имам стар акт, който трябва да платя.
- Излез от колата! Без резки движения! – заповяда още по-настървено катаджията, усетил тежката миризма на бира.
Човекът излезе с усилие от колата и се подпря на капака.
- Сега ша духаме ли? – размаха дрегера катаджията.
- Аз на жена не духам, камо ли на това - запротестира клатушкащият се шофьор.
- Хайде, хайде, лапай маркуча и трай, че ми е писнало от отворковци! – смени пак рязко тона катаджията и тикна уреда в ръцете на виновника.
Дрегерът се закова на двата промила.
- Сега к`во праим? – победоносно изцвили полицаят, но веднага си възвърна достолепното каменно изражение и продължи делово: - А ужким не бил пил?! Абе вие за шарани ли ни взeмате, а?
- Не съм пил бе, старшина. Само една бира преди обяд и две след работа. Това пиене ли е?
- А-ха, значи дрегерът лъже, така ли?
- Не разбирам как ми отчете тия промили. Сигурно е от жегата...
- Защо тръгна с колата, а не с такси, като си пил? – иззе ролята на следовател катаджията.
- Жената е в болница, а тъщата - в крепко здраве. Изплащам ипотечен кредит, а вкъщи четирима сина са ми на главата – заизнася на светло биографията си шофьорът. – Бачкам като шофьор от 15 години и никога не пием по време на работа. Честно! – тука той се почеса по врата за повече достоверност. – Ей го, днеска се сетих, че требва да ида до КАТ. Но нямах пари за такси, иначе щях с такси да ида. И колегите ми викаха да не пия, щом ще ходя в КАТ. Ама две бири пиене ли са, старшина? Да не съм луд да ходя пиян в КАТ?...
- Казваш, че си тръгнал за КАТ, но си нямал пари за такси, така ли? – повтори катаджията, за да разграничи истината от лъжата. Но после мина директно на въпроса: - Поне десет лева за една почерпка нямаш ли?
- Че отде десет лева? – шофьорът се ухили глупаво. – Е-хе, аз ако имах пари, щях да си пием мирно и кротко у кръчмата, вместо да се пържим у тоя таралясник в жегите – и скръсти финално ръцете отпред.
Катаджията вдяна, че има много опак човек срещу себе си. Безсмислено беше да го проверява за светлоотразителна жилетка, аптечка и пожарогасител. Хем пил, хем няма книжка, а се опъва като магаре на мост! Десет лева пари ли са, мислеше си тъжно катаджията. Трябва да спре десетина-петнайсетина човека, за да върже за вечерта... Заради такива нещастници ставаха катастрофите по пътищата и умираха деца, продължаваше да разсъждава бюстителят на реда. А полицията беше безсилна да се противопостави с предвидените от закона средства, дори с последните промени в Закона за движение по пътищата, за да пресече черната статистика и да сложи някакъв ред. Всичко зависеше от домашното възпитание и от толерантността по улиците...
- Аре махай ми се от очите, че стана късно, а ти ми загуби маса време – отпрати го с яд катаджията. Но преди да се отдалечи съвсем, подвикна: - Следващия път няма да минеш така лесно. Не всеки ден имам рожден ден...
12.07.2007
Няма коментари:
Публикуване на коментар