Бай Стойне се скара със жена си, задето беше изгорила мусаката, а ракията вкъщи бе свършила. Хвърли й як бой и отиде в кръчмата, за да се напие. Насвини се като странджански шопар и се дотътрузи почти на четири крака до семейната обител в ранни зори. По обяд стана и хвана гората. Не искаше да вижда жена си за известно време, а и се нуждаеше от разходка, да си освежи главата. Много бе пил предната вечер и продължаваха да му се привиждат чудовища, с които трябваше да се бори. Веселото майско слънце се беше изтърколило в прозрачно-синьото небе над Витоша и осветяваше китна полянка точно над Владая и Мърчаево. Бай Стойне седна до едно дърво, да му прави сянка. Извади от чантата си малко шишенче с ракия, отпи за отскок и се загледа в далечината. Отвори му се удивителна гледка към Люлин планина, по която пробягваха слънчеви зайчета. Чуваше тихото ромолене на близко поточе, в тревите жужаха малки буболечки, а дробовете му се изпълваха със свеж въздух. Налегна го приятна умора. Обърна се по корем на земята и изложи на слънцето скъсаните си подметки. Далечните пасторални звуци на птички го унесоха в блажена дрямка. В това време от съседния чукар се спусна козел. Копитата му потъваха безшумно в тучната трева. Приближи до заспалия човек и навел глава, го заоглежда изучаващо. Бай Сойне усети миризмата на животното и един дълъг език, който го облиза през лицето. "Тая пък мойта едвам влезнала от вратата и бърза да ме целува. Марш, жено, в банята и след като се изкъпеш и дезедорираш, ела де ме прегръщаш!" - изкомандва жена си насън бай Сойне и се обърна на другата страна. Козелът обаче нямаше никакво намерение да оставя мъжа на мира и след като се настани пред него, го заоблизва отново. Езикът му попадна в едното ухо на бай Стойне и го погъделичка особено. "Ха, откъде го знаеш това, мръснице?" - закокетничи доволно с въображаемата си жена бай Стойне и протегна ръка, за да я погали. Ала вместо лицето й напипа брадичката на козела. Тази подробност предизвика вътрешен смут у човека и той попита ядливо: "Жено, много ти е пораснала брадата, ма! Що не се бръснеш по-често?" - и плъзгайки ръката си нагоре по козината на животното, стигна до очите му. "Тц, глей кви очи си изцъклила! Да не си болна нещо?" - заинтересува се той, а козелът от благодарност не спираше да ближе вътрешната страна на ръката му. "Сопри се малко ма, жено!" - продължаваше да нарежда бай Стойне, но в гласа му имаше само одобрителни нотки от случващото се. И в този важен момент от сбърканата комуникация между животно и човек бай Стойне завърши обиска на жена си, стигайки до ушите й. Те се оказаха доста по-дълги от обикновено. "Ама, какво става тука?!?" - сепна се бай Стойне и отвори очи. За части от секундата фиксира силута пред себе си и разпозна белезите на козела. Те нямаха нищо с тези на жена му, останала си вкъщи, и бай Стойне въздъхна с облекчение. - Ей, т`ва, жените, и на сън те оставят на мира! - отбеляза той. - Мойта сигурно вече съжалява, задето изгори яденето. Пък и другия път ще помни да не ме оставя без ракия - и погали козела по главата. Прибра се вкъщи и уважи жена си подобаващо.
29.05.2007 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар