Булевардът се прозяваше като огладнял след кратка дрямка лъв.Денят току-що се пръкваше. Слънцето сънливо докосваше планинските върхове с лъчите си. На небето тук-там лентяйстваха бели облаци, търкащи коремите си в Телевизионната кула. Времето беше обещаващо за почивка и забавления, ако не беше понеделник.
Улиците бяха безупречно измити и по лъскавата им повърхност се носеха луксозни возила. Събираха се закратко на светофарите, където разменяха вежливи поздрави, и продължаваха по маршрута си. Всички страшно бързаха за работа. За целта трябваше да стигнат до Софийския университет, откъдето едната колона с коли свиваше наляво по бул. "В. Левски", а другата - продължаваше направо към Орлов мост.
Магазините още спяха, с изключение на няколкото кафета, които посрещаха с "усмивка" първите си клиенти. Държавните учреждения, офис-сградите, банките и хотелите се подготвяха за тежкия ден с особена трескавост. Само Конникът на пл. "Народно събрание" беше смълчан и странно отнесен. Незабелязващ суетнята на хора и коли около себе си, вперваше бронзов поглед в миналото и се вглъбяваше меланхолично там...
"Шишман" се задръстваше от две таксита, които не помръдваха и предизвикваха суматоха. Клаксони и цветисти ругатни изпълваха пространството и нарушаваха сутрешната идилия на престижния център. Накрая едната кола отстъпи и се разминаха.
Друга кола подсвирна закачливо на чифт красиви обувки, които стъпваха по паважа като на модно дефиле. Обвиваха краката на знатна дама на средна възраст. След като стигна до входа на масивна сграда, положи пръст на един от звънците. Отвори й се и се качи на четвъртия етаж. Приглади с ръка прическата си и звънна на една от вратите. Отвътре се чуха глухи стъпки и се показа млада жена.
- Здравейте! - поздрави смутено момичето.
- Добро утро! - отвърна студено. - Тук ли е г-н Сант?
- Не, но го очакваме всеки момент. Заповядайте!
Секретарката пропусна край себе си гостенката, която се насочи към един извехтял фотьойл и се отпусна тежко там като хипопотам в река.
Мигновено я обзе погнуса! Обходи с мрачен поглед стените, пода и мебелировката и поклати възмутено глава. Предложиха й кафе и вода, но отказа. Никога не приемаше да консумира каквато и да е напитка при посещенията си в този офис. Всичко там я отвращаваше - дори хубавата секретарка, - а имаше толкова надежди за това място като скорошен негов собственик.
Докато чакаше, извади от чантата си някакъв документ и го заразлиства с професионален жест. Мислите й бяха прекъснати от пристигането на Сант.
- Бон жур, мадам! - с галантен жест поздрави бизнесменът. - Извинете ме за закъснението.
- Спестете си любезностите, мосю! - контрира остро. - Времето ми е ограничено, да приключваме!
Мъжът сведе гузен поглед към земята и я покани в кабинета си. Затвори вратата отвътре и усети невидима примка да стяга гърлото му.
- Г-н Сант - започна обещаващо, - поисках от Вас тази среща, за да обсъдим няколко неотложни въпроса, касаещи нашите отношения. Вие, г-н Сант, отново закъснявате с наема и аз...
- Но, мадам - запротестира остро той, - наемът за този месец бе преведен вчера по сметката Ви, не проверихте ли?!? Знаете, пътувам постоянно и...
- Освен това, мосю - прекъсна го на свой ред, - бяхме се разбрали да извършите ремонтни дейности в имота ми, а вече две години нищо не е направено - огледа отново сумрачния офис и процеди през зъби: - Погледнете каква кочина е тука!
Подминавайки ядовитата забележка, бизнесменът отговори спокойно:
- По договор, мадам, съм задължен да ремонтирам имота Ви при представяне от Ваша страна на Решение от съда за заведеното срещу Вас дело от предишните ползватели, което Решение да е във Ваша полза, знаете - направи кратка пауза. - Нима вече сте се снабдили с това Решение?
- Не е важно какво имам аз, мосю! - троснато му заяви. - Дойдох, за да Ви информирам, че ще получите Нотариална покана за доброволно напускане на имота ми. Иначе ще се срещнем в съда!
- Заповядайте, мадам! - лукаво се усмихна бизнесменът.
- Така да бъде, господине! - вбеси се и загледа страшно. - Довиждане! - Стана от мястото си и излезе с префърцунена походка от офиса.
Сант остана на седи на стола си и изпрати събеседничката си с поглед. Горчива гримаса окупира лицето му. Тази жена беше непоправима и невероятно досадна! Тровеше нервите му от първия ден на преговорите, които на няколко пъти проваляше. При подписването на договора за наем поиска от него безусловна парична гаранция, която той удовлетвори. След това постоянно намираше поводи да му се обажда за глупости и да изисква недоговорени помежду им неща... Хвана слушалката и набра телефона на адвоката си.
В това време журналистката беше слязла пред входа и се оглеждаше Срещата не беше преминала според очакванията й и беше кисела. Французинът нямаше да се откаже лесно от офиса и борбата за прекратяване на наемните им отношения щеше да е тежка. Допълнително я изнервяше невъзмутимото му поведение и ехидната усмивка, неслизаща от лицето му. Трябваше да се поуспокои. Извади мобилния си телефон от чантата и набра някого. Зачака.
- Здравей. Зает ли си? Не! Чакам те в "Радисън".
Пресече площада и се насочи към откритата градина на хотела...
26.2.2007 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар